Стивън Кинг
Търси се (86)

49.

Предната врата на Сикамор Стрийт 23 зее. Ходжис изскача от мерцедеса още преди Джером да е спрял напълно. Втурва се в къщата. Едната му ръка е в джоба и стиска Бияча. Чува механична музика, която му е добре позната от дългите часове, прекарани с компютърния пасианс.

Тръгва по посока на звука и намира жена, седнала — не, просната! — на пода до бюро в ниша, преустроена в кабинет. Едната половина от лицето й е подута и обляна в кръв. Тя вижда Ходжис и се мъчи да фокусира погледа си върху него.

— Пит… — прошепва. И след малко: — Той отведе Тина.

Ходжис коленичи и внимателно разделя окървавените кичури коса. Раната е дълбока, но можеше да е и по-лошо. Тази жена е спечелила единствената лотария, която има значение. Куршумът е издълбал петнайсетсантиметрова бразда в скалпа й и дори на едно място е оголил черепа й, но не го е пробил. Раната не е смъртоносна. Обаче жената е загубила много кръв, получила е мозъчно сътресение и е в шок. Знае, че не бива да я разпитва, обаче е принуден. Морис Белами оставя трупове подире си, а опасността да се изплъзне е голяма.

— Холи, повикай линейка.

— Пит… вече… вика — прошепва Линда и в същия момент се чува вой на сирена, сякаш призована от немощния й глас. Още е далеч, но бързо се приближава. — Преди да… излезе — добавя тя.

— Госпожо Саубърс, Пит ли отведе дъщеря ви някъде?

— Не. Той. Онзи човек.

— Устните му бяха ли червени? — намесва се Холи.

— Питам за човека, който е отвел Тина.

— Ирландски… устни — шепне Линда. — Но не е… червенокос. Побелял е… стар… Ще умра ли?

— Не — успокоява я Ходжис. — Линейката идва, лекарите ще ви помогнат. Но и ние искаме помощта ви. Знаете ли къде отиде Питър?

— Излезе… през вратичката в двора. Видях го. Джером поглежда през прозореца, вижда, че портичката е открехната, и пита.

— Накъде води?

— Пътека… една пътека — изнурено отговаря Линда.

— Децата минаваха оттам… за… за Младежкия център. Преди да го затворят. Той взе… взе ключа.

— Пит ли?

— Да… — Погледът й се премества към коркова дъска, на която са окачени ключове. Една кукичка е празна, на етикета под нея пише: „МЛ. ДОМ БЪРЧ СТР.“.

Ходжис нарежда:

— Джером, идваш с мен. Холи, ти оставаш с госпожа Саубърс. Сложѝ й студен компрес на главата — Поема си въздух и добавя: — Но първо се обади в полицията. Поискай да те свържат с бившия ми партньор. Пийт Хънтли.

Очаква Холи да възрази, но тя само кимва и изважда телефона си.

— Взе и запалката на баща си — добавя Линда с малко по-стабилен глас. — Не знам защо… И флакон „Ронсън“.

Джером въпросително поглежда Ходжис, който пояснява:

— Бензин за запалки.