Стивън Кинг
Търси се (77)

40.

Линда Саубърс отива в малкия кабинет на съпруга си, защото лаптопът му е на бюрото и тя може да реди пасианс, докато чака сина си. Твърде е разстроена, за да чете.

След разговора с Пит е още по-тревожна отпреди. Страхува се, но не от някакъв зловещ злодей, който се навърта около дома й. Страхува се за сина си, защото той явно вярва в съществуването на такъв злодей. Сега започва да разбира каква е причината за нездравия му тен, отслабването… идиотските мустаци, които си пусна, избиването на младежки пъпки по челото му, дългите периоди на мълчание… синът й е в психически срив или най-малкото е на ръба.

Става и поглежда през прозореца към дъщеря си. Тина е с най-хубавата блуза — жълтата, с широките ръкави. Ще я изцапа на тази ръждясала стара люлка, която отдавна трябваше да е махната. Държи книга, но като че ли не чете. Изглежда посърнала и тъжна.

„Какъв кошмар — мисли си Линда. — Първо Том пострада и ще куца до края на живота си, а сега синът ни вижда чудовища, криещи се в сенките. Тези пари не бяха манна небесна, а киселинен дъжд. Пит трябва да си признае всичко. Да ни разкаже откъде е взел такава голяма сума. Само ако го направи, ще започне оздравителен процес.“

Междувременно ще го послуша: ще накара Тина да се прибере и ще заключи всички врати. От повече предпазливост глава не боли.

Подът зад нея изскърцва. Тя се обръща, очаквайки да види сина си, но пред нея стои човек с бледо лице, оредяла побеляла коса и с червени устни: зловещият злодей, когото Пит описа. Първата й реакция не е на ужас, а на абсурдно облекчение, че в крайна сметка синът й не е на ръба на нервен срив.

После вижда пистолета в ръката на човека с червените устни и ужасът нахлува в нея като гореща лава.

— Ти сигурно си маминка — ухилва се натрапникът. — Със синчето много си приличате.

— Кой си ти? — прошепва Линда Саубърс. — Какво търсиш тук?

Злодеят пред нея — в кабинета на мъжа й, а не във въображението на сина й — поглежда през прозореца и тя едва потиска желанието си да извика: „Не я гледай!“

— Дъщеря ти ли е това? — пита Морис. — Красавица. Много си падам по момичета в жълто.

— Какво искаш? — промълвява Линда.

— Нещо, което си е мое — отговаря Морис и стреля в главата й. Кръв изпръсква прозореца, червеникавите капки ромолят като дъжд.