Стивън Кинг
Търси се (81)

44.

Линда се свестява и се взира тавана. Знае къде е — в кабинета на Том, но не знае какво се е случило с нея. Дясната страна на главата й изгаря от болка. Докосва лицето си и вижда, че ръката й е в кръв. Последното, което си спомня, е как Пеги Морган я информира, че на Тина й е прилошало в училище, после й каза да вземе дъщеря си и обеща да я замести.

Не, момент, спомня си още нещо. Нещо за загадъчните пари.

„Канех се да говоря с Пит за тях. Исках да науча цялата истина. Докато го чаках да се върне, редях пасианс на компютъра на Том, за да убия времето и…“

После — мрак.

А сега тази убийствена болка в главата, сякаш някаква врата непрекъснато се удря в стена. По-страшна е от мигрените, които понякога я мъчат. По-силна е от родилни болки. Опитва се да се надигне, но светът се променя в такт с ударите на сърцето й — първо се свива, след това се разширява — и всяко трептене й причинява нетърпима болка.

Оглежда се и вижда, че сивата й рокля е станала тъмнолилава. „О, боже, изтекла е много кръв — помисля си. — Инсулт ли съм получила? Мозъчен кръвоизлив ли имам?“

Не, разбира се, мозъчните кръвоизливи са вътрешни, но каквото и да е, трябва й лекарска помощ. Трябва да повика линейка, а не може да телефонира. Опитва се да посегне към телефона, но ръката й се разтреперва и пак се отпуска на пода.

Чува вик на болка някъде наблизо, после плач, който би познала винаги, дори ако умира (което подозира, че се случва в момента). Тина плаче.

Успява да се подпре на едната си обляна в кръв ръка — достатъчно, за да погледне през прозореца. Някакъв мъж бута дъщеря й по стълбите към задния двор. Ръцете на Тина са завързани.

Линда забравя болката. Забравя, че има нужда от линейка. В къщата й се е вмъкнал мъж, който отвлича дъщеря й. Трябва да го спре. Трябва да извика полиция. Опитва се да седне на въртящия се стол зад бюрото, но отначало само докосва седалката. Събира всички сили, оттласква се, в този момент я пронизва толкова силна болка, че светът се превръща в бяло петно, но тя някак си запазва съзнание и се хваща за подлакътниците на стола. Когато зрението й се прояснява, вижда как непознатият отваря портичката в дъното на задния двор и избутва Тина навън. Блъска я като касапин, който кара агнето на заколение.

„Върни ми я! — изкрещява Линда. — Не й причинявай зло!“

Изкрещява, но само в ума си. Докато се мъчи да се изправи на крака, столът се завърта, ръцете й се подхлъзват и тя губи опора. Пред очите й притъмнява. Преди да изпадне в безсъзнание, чува ужасен хъркащ звук. „Аз ли го издавам?“ — запитва се и това е последната й мисъл.