Стивън Кинг
Търси се (54)

17.

Тази сутрин Линда Саубърс ръководи заниманията по интереси в началното училище в Нортфийлд, но работата й е прекъсната от Пеги Морън, която й съобщава, че на дъщеря й Тина, ученичка в прогимназия „Дортън“ на пет километра оттук, й е прилошало.

— Сега е в лекарския кабинет — добавя шепнешком.

— Доколкото разбрах, повърнала и за малко изпаднала в несвяст.

— Божичко! — възкликва Линда. — На закуска беше много бледа, но като я попитах какво й е, отговори, че е добре.

— Такива са децата. — Пеги подбелва очи. — Или правят мелодрами, или ни се сопват да не им се бъркаме в живота. Закарай я вкъщи. Аз ще поема учениците, а за следващите часове господин Яблонски ти е осигурил заместница.

— Ти си ангел! — Линда прибира учебниците в куфарчето си.

— Сигурно е грип — успокоява я Пеги и се настанява на стола й. — Можеш да я заведеш на лекар, но защо да даваш трийсет долара? Пипнала е някой вирус.

— Знам — отговаря Линда… но не е съвсем сигурна.

През последните години с Том бавно, но уверено се измъкват от два дълбоки трапа: финансовите затруднения и брачните проблеми. След тежкото нараняване на съпруга й бяха опасно близо до развод. После — като по чудо — започнаха да идват мистериозните парични пратки и положението започна да се пооправя. Все още не са излезли напълно нито от единия, нито от другия трап, но тя вече вярва, че ще се измъкнат.

Дава си сметка, че докато с Том са се борили да оцелеят (той водеше и допълнителна битка за физическото си оцеляване), са оставили прекалено дълго децата на автопилот. Чак сега, когато най-сетне може да поеме глътка въздух и да се огледа, започва да усеща, че нещо не е наред с Пит и Тина. Добри деца са, умни, не вярва някое от тях да е попаднало в обичайните тийнейджърски капани — алкохол, наркотици, дребни кражби, секс, — но има нещо нередно и тя подозира какво е. Мисли, че и Том таи същите подозрения.

Господ Бог спасил израилтяните от глад, като им пратил манна небесна, но парите не падат от небето, а идват от по-прозаични източници: заем от банка или от приятели, неочаквано наследство, помощ от състоятелни роднини. Мистериозните парични пратки не идваха от нито един от тези източници. Най-малко от роднини. През 2010 всички роднини на Том и Линда бяха закъсали като самите тях. Само че и децата са роднини, нали? Така е, макар че това лесно се забравя, защото са толкова наблизо. Абсурд е да се предположи, че Тина е изпращала парите. Когато пликовете започнаха да пристигат, беше само на девет, а и тя не може да пази тайна.

Пит обаче не прилича на сестра си, той е… сдържан. Линда помни как майка й каза, когато той беше едва на пет годинки: „Това дете има катинар на устата.“

Само че откъде тринайсетгодишно хлапе би могло да се сдобие с толкова пари?

Докато шофира към прогимназия „Дортън“, за да вземе болната си дъщеря, Линда си мисли: „Не задавахме въпроси, никакви въпроси, защото се бояхме. Който не е преминал през трагедия като нашата, последвала нещастието с Томи, няма да ни разбере и нямам намерение да се оправдавам. Може да сме проявили малодушие, но имахме причини. Много причини. Най-важните бяха двете ни деца, които разчитаха на нашата подкрепа за препитанието си. Време е обаче да си зададем въпроса кой кого всъщност е подкрепял. Ако Пит е изпращал парите, а Тина е разбрала и заради това е толкова разтревожена, не бива да си заравям главата в пясъка, а да си отворя очите за истината. И да разбера какво се случва.“