Робърт Б. Паркър
Тъжното момиче (60)

60

Корсети, с неизменната шапка на „Янкис“, обърната с козирката назад, влезе в кафене „Вианд“ на Медисън авеню с вид, сякаш беше собственикът на заведението, и с усилие се напъха в тясното сепаре срещу нас. Намирахме се в доста богаташки квартал, но въпреки това сигурно поне няколко от клиентите веднага го разпознаха като ченге по външния му вид. Корсети знаеше коя е Сара, но аз все пак ги запознах.

— Приятно ми е — каза той. — Какво сте ми донесли?

Сара ме погледна и аз кимнах. Тя побутна големия плик към Корсети. Той изчака сервитьорът да му донесе кафето. После внимателно отвори плика, извади снимките и писмото и все така внимателно ги нареди върху масата. Първо разгледа снимките. Изражението му не се промени. После все така безизразно прочете писмото. После пак разгледа снимките и прочете писмото още веднъж. Когато свърши, внимателно прибра снимките обратно в плика, сгъна писмото и го постави обратно при тях. Сетне се облегна и отпи от кафето си. Накрая остави чашата си на масата, погледна ни, ухили се и каза:

— Бууум!

— На снимките наистина е Лоли Дрейк — казах аз. — А мъжът е Джордж Маркам, който е отгледал Сара, като си е мислел, че му е дъщеря.

— Да, ти ми го каза по телефона.

— Искам Сара да се запознае с нея.

— Все още нямаме основания да й отправим обвинение — заяви Корсети. — Но да, естествено, че може да се запознае с нея.

— Не е лесно човек да си уговори среща с Лоли Дрейк — напомних.

— Не забравяй, че говориш с детектив от полицейското управление на Ню Йорк, при това не кой да е детектив. Детективът съм аз. Юджин Корсети. Ако искаме да се срещнем с Лоли Дрейк, никой не може да ни спре.

— Наистина ли? — попита Сара.

— Най-вероятно — отвърнах аз. — Има ли някакво развитие в позицията на Харви Делк? Дали ще можем да го принудим да пропее за Лоли?

— Делк ли? — каза Корсети. — Естествено. Хора като Делк рано или късно се издънват. Ще изплюе камъчето. А как са нещата в Бостън?

— Накарах един, хм, приятел, да провери обстоятелствата около смъртта на Джордж Маркам.

— Приятел с възможности? — попита Корсети.

— О, да — отвърнах.

Корсети погледна към Сара.

— Искаш ли да се хванем на бас, че въпросният приятел с възможности всъщност не е член на официално регистрирана полицейска организация? Прав ли съм? — ухили ми се той.

— Имаш добър инстинкт, Юджин.

Корсети посочи с показалец към Сара, намигна й и се престори, че я застрелва.

— Добър инстинкт.

В пет следобед Сара, аз и Корсети с добрия му инстинкт се изсипахме вкупом в чакалнята пред кабинета на Лоли Дрейк, за да я изчакаме да приключи със записите. Пристигането ни предизвика същински тайфун от адвокати, мениджъри, пресагенти и охранители. Последните бяха облечени със сини сака и светлосиви панталони и стояха неподвижно до стената на чакалнята, откъдето ни гледаха страшно. Корсети, със значка на ревера, изглежда, не ги забелязваше. Сара продължаваше да носи големия жълто-кафяв плик. Седеше между мен и Корсети. Чувах дишането й. Чувах и Корсети. Той тихо си тананикаше някаква популярна мелодия. В пет и двайсет мъж с бяла коса, големи очила с рогови рамки и страхотен тен отвори вратата на кабинета и излезе навън между охранителите, които стояха от двете страни на вратата.

— Еха — възкликна Корсети. — Луис Бендър.

Мъжът с бялата коса го изгледа.

— А вие сте?

— Детектив втори клас Юджин Корсети.

— Познаваме ли се?

— Засичали сме се — отвърна Корсети. — Все пак и двамата работим, така да се каже, в областта на наказателното право.

— Аз представлявам мис Дрейк — заяви Бендър.

Корсети страхотно се забавляваше. Точно в момента леко се полюляваше на пръсти. Много му личеше, че му се иска някой от охранителите да се опита да му скочи.

— Това е Съни Рандъл — представи ме той на Бендър. — А това е Сара, дъщерята на мис Дрейк.

Бендър тържествено кимна. Беше почти като поклон. Жестът очевидно означаваше, че е чул какво казва Корсети, но не се ангажира с мнение.

— Сара носи едно писмо и няколко снимки, които иска да покаже на майка си.

Бендър леко се усмихна.

— Изчакайте тук, моля — каза. — Ще говоря с мис Дрейк.

Зачакахме неподвижно. Корсети гледаше охранителите, а Сара притискаше плика към гърдите си. Рамото й се опираше в моето. Беше много бледа. Бендър се върна чак след пет минути. Тишината се проточи неприятно дълго.

— Мис Дрейк ще приеме само Сара — каза Бендър.

Излъчваше вежливост, информираност и твърдост.

— Не — отсече Сара. — Не влизам без Съни.

— Вие полицейски служител ли сте, мис Рандъл? — попита ме той.

— Частен детектив — отвърнах. — Наета съм от Сара.

Бендър вежливо кимна.

— Извинете ме за момент — каза той и отново влезе в царските покои.

Отново настъпи тишина. Корсети барабанеше по бедрата си с пръсти, като отмерваше някакъв ритъм, известен само на него. Погледна към Сара и й намигна. Тишината продължаваше. Бендър отново се появи.

— Добре — каза той. — Ще влязат Сара и мис Рандъл.

— А някой запита ли се как се чувствам аз? — оплака се Корсети.

— Според мен няма нищо лично, детектив — отвърна Бендър.

После отстъпи встрани и ние влязохме. Той влезе след нас и затвори вратата. Лоли Дрейк седеше сама зад голяма заседателна маса. Не вдигна поглед към нас, когато влязохме.

— Луис? — каза. — Би ли ни оставил насаме?

— Бих те посъветвал да остана тук, Лоли.

— Ами как да ти го обясня, аз не работя за теб. Ти работиш за мен. Така че излез, моля те.

Бендър отново произведе величественото си кимване и излезе.

Все така без да ни поглежда, Лоли попита:

— Какво искате да ми покажете?

Сара ми хвърли един поглед. Аз кимнах. Тя извади писмото и четирите снимки от големия плик и ги нареди пред Лоли. Лоли първо разгледа снимките. Разгледа ги много внимателно, една по една, сякаш за да се увери, че изглежда добре. Остави за последно тази, на която бяха двамата с Джордж, и докато я гледаше, представете си, се изчерви. Накрая си сложи очила за четене със сребърни рамки и прочете писмото. Продължи да го гледа още дълго време, след като беше приключила с четенето.

И без да откъсва поглед от него, попита:

— Какво искате от мен?

Не отвърнах. Сара, изглежда, имаше проблем с поемането на въздух. Лоли изведнъж вдигна поглед към мен. Започваше да си възвръща самообладанието, а с него и целия си чар и блясък.

— Какво искаш от мен? — повтори.

— Това, което иска Сара — отвърнах.

Лоли не откъсна очи от мен.

— Е, какво е то?

— Може би първо да вземеш да я погледнеш — предложих.

Лоли се поколеба и после за пръв път погледна към Сара.

— Ти ли си майка ми? — попита я Сара.

— Само заради това писмо? — попита Лоли.

— Снимките също го подсказват — обадих се аз. — Освен това човекът на последната снимка е написал писмото.

— На тези снимки се вижда само, че тогава съм била млада и глупава — отвърна Лоли и отново ме погледна. — Някъде на твоята възраст, предполагам.

— По-възрастна — отговорих. — Ако се съди по снимките.

Лоли не обърна внимание на забележката ми.

— Добре де, какво искате, за да изчезнат тези неща? — попита. — Имам големи възможности.

— Искаме да си направиш ДНК тест.

— Не ставайте глупави. Колко пари искате?

— Искам да знам дали си истинската ми майка — настоя Сара.

— За да можеш да обикаляш наоколо и да се представяш като Сара Дрейк? — попита Лоли.

— Казвам се Сара Маркам. Баща ми се казваше Джордж Маркам.

— Боже мой — каза Лоли. — Ти не знаеш кой е баща ти. Дори аз не знам кой е той.

В стаята настъпи тежка тишина. Току-що си го беше признала и аз дори не бях сигурна, че вече е осъзнала какво е направила.

— Майко мила — казах.