Робърт Б. Паркър
Тъжното момиче (32)

32

Седях на бара в ресторанта „Четирите сезона“ с необикновено висок таван, в ръката си държах чаша мартини с водка и бях на първата си среща, след като Ричи се ожени. Освен ако не броим Айк Роузън, разбира се. Вярно, беше си среща по работа. Но все пак беше среща. Помещението беше пълно с добре облечени хора, които приличаха на преуспяващи нюйоркчани, включително и моят събеседник.

— Е, кажи ми, как красива жена като теб е станала детектив? — попита той.

Надявах се на по-оригинално начало. От друга страна, все пак беше употребил думата красива.

— Първо завърших изобразително изкуство в университета — отвърнах.

— История на изкуството?

— Не — отвърнах. — Художничка съм.

— Еха — каза Питър. — Много бих искал да видя твои картини.

Пиеше шотландско уиски „Гленфидик“ с лед в ниска, масивна чаша.

— Надявам се да имаш възможност — казах аз.

— И как стигна оттам до детективската работа? — попита той.

— Имах нужда от някаква професия, докато картините ми започнат да се продават — обясних. — А баща ми беше ченге. Работата ми харесва. Интересно е. Понякога помагам на хората. Освен това сама си определям работното време.

— Сама ли живееш? — попита той.

— Живея с Роузи, най-красивият женски бултериер в света.

— Това не е кой знае какво предизвикателство — отбеляза той.

Погледнах го, без да отговоря. Той също ме погледна и след малко се усмихна.

— Сигурно е много красива. Предполагам, че не си омъжена?

— Разведена съм.

Той кимна, сякаш искаше да каже: „Кой ли не е“.

— А има ли някой в живота ти в момента? — попита.

— В момента ли? Само ти.

— Ама много си пряма.

— Е, защо ме покани на среща? — усмихнах се аз.

— Имах предчувствие — отвърна Питър.

— И имената, които ти споменах, нямаха нищо общо?

— Е, по дяволите — отвърна той и отпи от уискито си. — Познавам поне Айк Роузън, така че имам оправдание.

— Секретарката ти не вярваше, че ще ме приемеш — отбелязах.

— Просто имах вътрешно чувство — повтори той и вдигна чашата си за наздравица. — Нали се сещаш… че това може да е началото на нещо голямо.

— И никога не си чувал за Луис Карп?

— Чувал съм само за Луис Карол — пошегува се той.

— Доста тъпа игра на думи — отбелязах.

— Така е — призна си той и кимна.

— Лоли Дрейк от твоите клиенти ли е?

— Да — отвърна Питър. — Както и Анди Уескот — нали го знаеш, от полицейския сериал? Също и Чък Уилс, телевизионният водещ.

Той се усмихна.

— Адвокатът на звездите, това съм аз.

— Какъв човек е тя? — попитах.

— Лоли?

Кимнах.

— Точно такава е, за каквато я мислят — отвърна той. — Умна, силна жена. Вижда нещата ясно и мисли ясно. Освен това изглежда страхотно.

— Знаеш ли откъде е започнала?

— О, нямам представа, някакво забутано селце в Средния запад. Не знам. Някаква допотопна местна радиостанция. Там е водила — той сниши глас и направи знак за кавички с пръстите си — „юридическо предаване“.

— И всичко е започнало оттам?

— Аха. Юридическото предаване постепенно се превърнало в токшоу, където слушателите се обаждали за съвети, а после и темата на разговорите се разширила и надхвърлила правото.

Той махна с ръка.

— Останалото е история. Нашата кантора я представлява, откакто стана звезда от национална величина. Лично аз започнах да работя с нея преди около десет години.

— Забавно ли е да се работи с нея?

— И още как — отвърна Питър. — А и винаги ти казва това, което мисли.

— И все пак интересна ли е като човек? — настоях.

— Сигурно не колкото теб. Защо питаш?

— Е, по дяволите — отвърнах. — Коя жена не би се интересувала от нея? Тя е нещо като герой за нас.

— Има защо — съгласи се Питър.

— Само вие ли работите за нея?

— Да, покриваме всичко — отвърна той. — Юридически въпроси, контакти с продуцентите, връзки с обществеността — всичко.

— Много бих искала да се запозная с нея — казах.

Питър наклони глава встрани.

— Сигурно може да се уреди. Тук ли искаш да вечеряме, или предпочиташ да отидем у нас?

— Можеш ли да готвиш? — попитах.

— Много съм добър — отвърна той.

— А ще има ли нещо интересно за десерт?

Питър се усмихна и остави въпроса да повиси във въздуха, преди да отговори.

— Предполагам, че това зависи от теб.

Не беше изключено Питър да се окаже врагът, когото издирвах. Но пък бях сама в Ню Йорк. А бившият ми съпруг се беше оженил повторно.

— Нека да проверим — предложих.