Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Съни Рандъл (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Melancholy Baby, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Silverkata (2021)
Допълнителна корекция
NMereva (2021)

Издание:

Автор: Робърт Паркър

Заглавие: Тъжното момиче

Преводач: Богдан Русев

Година на превод: 2005 (не е указана)

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2005

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Балканпрес“ АД — София

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 954-769-083-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14884

История

  1. — Добавяне

18

Двамата с Джордж Маркам бяхме седнали в кафене „Старбъкс“ на главната улица в Андовър. Бях си взела кафе и кифла с канела.

— Успя ли да убедиш дъщеря ми да прекрати тази лудост? — попита ме Джордж.

— Не съм се опитвала — отвърнах аз.

— Е, би трябвало да го направиш — каза той. — Прекалено си хубава, за да си губиш времето в лов на духове.

Какъв чаровник.

— Разкажи ми за кариерата си в радиото — предложих аз.

Той се усмихна скромно и сви рамене.

— Не беше нищо особено — каза. — Просто се оказах на подходящото място в подходящото време.

— Разкажи ми, моля те. Радиото ми се струва адски вълнуващо.

— Бях във военна радиостанция във Виетнам и когато се уволних, успях да си намеря работа право в Ню Йорк. Там работих заедно с Уилям Би Уилямс, ако знаеш кой е той.

— Легендата — казах аз.

— А в Чикаго работих в радиото заедно с Милт Розенбърг.

— Еха — възхитих се аз. — И какво точно работеше? Говорител?

Той кимна.

— Освен това продуцирах предавания. Замествах и радиоводещите със собствени шоупрограми, когато излизаха в отпуск или пък отсъстваха по болест. После се преместих на работа в кабелното радио. Сега не звучи толкова велико, но тогава това наистина беше най-модерно. Плащаха ми добре, а и вече не трябваше да се занимавам толкова с преговори с разни местни радиостанции, нали се сещаш?

— Представям си — отвърнах. — Липсва ли ти тази работа?

— Не, не чак толкова — отвърна той. — Беше забавно, но сега съм щастлив, управлявам си финансите и прекарвам повече време с жена си. Онази работа си беше подходяща за тогава.

— Миналата седмица ходих в Куод Ситис — казах.

Джордж ме изгледа неразбиращо.

— Там те помнят с добро — продължих аз.

— В Куод Ситис?

— Аха. Говорих с Мили, която работи в „Куод Ситис токшоу“.

— Мили?

— Аха. Каза, че навремето си бил голям чаровник.

— Никога през живота си не съм стъпвал в Куод Ситис.

— Живял си там, в началото на осемдесетте. По същото време, по което Лоли Дрейк е започнала кариерата си.

— Лоли Дрейк? — повтори той. — Онази кучка със собственото шоу в националния ефир?

Все още беше леко прегърбен. Но когато жена му я нямаше наоколо, маската му на потаен загубеняк бързо се стопяваше.

— Същата — отвърнах. — Там все още я обсъждат.

— Изобщо не знам за какво говориш — каза Джордж. Не познавам нито нея, нито това радио, нито града.

Извадих снимката му от чантата си и му я показах.

— Ти ли си? — попитах го аз.

— Да, естествено — отвърна той.

— И Мили така каза — усмихнах се. — Освен това добави, че за двайсет години не си се разхубавил особено.

— Да върви по дяволите — изруга Джордж, без да откъсва поглед от снимката си.

После ме погледна.

— Ти също можеш да вървиш по дяволите.

После стана и излезе от кафенето.

Надявах се, че когато го притисна в ъгъла, той ще се пречупи под безмилостния ми натиск и ще си признае всичко. Вместо това Джордж ме наруга и ме остави да платя сметката.

Сигурно трябваше да пробвам онзи номер с търкането на палците.