Робърт Б. Паркър
Тъжното момиче (29)

29

Обадих се на номера на Айк Роузън, който ми беше дал Карп. Беше телефонен секретар. Обадих се на „Справки“. Имаше около седемдесет и пет души с име „Айк Роузън“. Казах им телефонния номер и поисках адреса. Оказа се, че номерът не е включен в указателя. Не можаха да ми кажат никакъв адрес. Затова се обадих на татко.

— Ако ти дам един телефонен номер, можеш ли да ми намериш адреса? — попитах.

— Естествено.

— Еха — възкликнах възхитено. — Въпреки че вече си в пенсия?

— Аз съм в пенсия, не съм умрял — обясни баща ми. — Ще ти се обадя.

Отне му точно пет минути. Когато телефонът отново звънна, вдигнах и казах:

— Великият Фил Рандъл ли се обажда?

— Живата легенда — уточни баща ми. — Твоят Айк Роузън живее, а предполагам, че и работи, на Западна деветдесет и втора.

После ми каза и номера на улицата.

— На същия телефон? — попитах.

— Да. Записан е като адвокат.

— Има ли други телефонни номера?

— Не.

— Благодаря, тате.

— Капитан Тате — поправи ме той.

— Слушам, сър.

После затворих и пак се обадих на Роузън. Беше същият телефонен секретар. Не му оставих съобщение. Не можех да измисля нищо по-умно от: „Защо си поръчал на някакви хора да ме пребият?“.

Роузи беше заспала на леглото ми, между възглавниците, така че се виждаха само задните й крака, които стърчаха навън. Беше почти пет следобед. Отидох до хладилника, извадих бутилка бяло вино и я занесох на масата заедно с една чаша. Налях си и отпих. Вкъщи беше толкова тихо, че се чуваше как механичният часовник до леглото ми тиктака чак в другия край на мансардата. Навън валеше, така че известно време просто си пиех виното и гледах дъжда.

Откъде знаех, че татко харесва мен най-много от трите? Но пък, от друга страна, защо да не харесва най-много мен? Съпругата му беше властна откачалка. По-голямата му дъщеря беше снобка откачалка. А аз и той разбирахме нещата от живота. Знаехме кое е важно и кое — не. Аз имах един провален брак. Но само един. Докато Елизабет вече имаше трети съпруг. И татко все още я обичаше. Както и майка ми. Всъщност начинът, по който обичаше майка ми, ме навеждаше на мисълта, че любовта е ирационална. Просто природно явление, което ти се случва без твое участие, като гравитацията. Майка ми никак не заслужаваше цялата му привързаност.

Така че може би той всъщност не ме обичаше най-много от трите. Може би просто ме харесваше най-много от трите. А дори да ме обичаше повече от майка ми, какво лошо имаше в това? Просто бях по-подходяща за обич. Защо пък това да е чак толкова тежко? Вярно, тя имаше предимството, че спи с него…

Охо.

Ето, точно затова беше всичко. През целия ми живот трите момичета с фамилията Рандъл се бяха съревновавали за чувствата на татко. Понякога ми се струваше, че съм спечелила. Но какво щеше да стане, ако наистина спечеля?

Секс.

Точно това е най-тежкият товар, Соня. (Винаги се обръщах към себе си с истинското си име.)

Още от Софокъл насам се знае, че сексът със собствения ти баща не е добра идея. Налях си още вино. Вятърът беше утихнал. Дъждът валеше кротко. Беше чист. И така, дори по някакъв несъзнателен символичен начин да се страхувах, че ще спечеля съревнованието за татко… какво общо имаше това с Ричи и с мен самата?

Станах, занесох чашата си до прозореца в другия край на мансардата и погледнах навън. Доплака ми се. Дишах тежко. Очите ми се напълниха със сълзи и преляха по лицето.

— Е, Соня — казах си на глас. — Поне на следващия сеанс при доктор Сюзън ще имаме тема за разговор.

Още докато го казвах, усетих лека вина. Ако беше тук, никога не бих я нарекла „доктор Сюзън“. Сигурно по този начин изразявах своя бунт.