Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Съни Рандъл (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Melancholy Baby, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Silverkata (2021)
Допълнителна корекция
NMereva (2021)

Издание:

Автор: Робърт Паркър

Заглавие: Тъжното момиче

Преводач: Богдан Русев

Година на превод: 2005 (не е указана)

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2005

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Балканпрес“ АД — София

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 954-769-083-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14884

История

  1. — Добавяне

28

Исках Спайк да се запознае със Сара, защото можеше да се наложи да се срещнат лично. Така че първо го оставих при колата му, а след това Спайк подкара след мен към моята мансарда. Отключих си сама входната врата, но когато се качихме, резето беше дръпнато и се наложи да почукам. Чуха се тихи стъпки, после тишина, докато Ленърд ни оглеждаше през шпионката.

— Кой е човекът с теб? — попита Ленърд отвътре.

— Приятелят ми Спайк, всичко е наред.

— Как се казвам? — попита той.

— Ленърд.

Той дръпна резето и отвори вратата.

— Хитро — отбелязах одобрително. — Ако Спайк беше от лошите, можех да те предупредя, като ти кажа, че името ти е Артър или нещо подобно.

Ленърд кимна.

— Свършихте ли работа? — попита той.

Роузи се втурна през ателието и аз клекнах, за да я поздравя.

— Да — отвърнах. — Благодаря ти, Ленърд.

— Благодари на Тони — каза той и си тръгна.

Спайк продължи да гледа след него.

— Забележителен мъж — въздъхна замечтано.

Роузи се завъртя няколко пъти, бързо размаха опашка и изквича. Сара седеше на канапето и пушеше. Не откъсваше очи от Спайк.

— Забележителен — повтори Спайк.

Изправих се. Спайк се наведе, вдигна Роузи и бързо я целуна няколко пъти право по носа.

— Всичко наред ли е, Сара? — попитах аз.

— Аха. Няма проблеми. Този Ленърд не е от приказливите.

— Това не е непременно лошо — отвърнах. — Запознай се със Спайк.

— На него ли трябва да се обадя, ако те няма?

— „На кого ще се обадиш?“ — изтананика Спайк и протегна ръка към нея.

Сара лениво я пое.

— Момиче — каза укорително Спайк. — Така ли трябва да се ръкуваш?

Сара сви рамене.

— Намерихме мъжете, които са те пребили — обадих се аз.

— И какво стана?

— Поговорихме с тях твърдо, но учтиво — отвърнах. — И те обещаха повече да не те закачат.

— Говорили сте с тях?

— Да.

— С онзи, якия? С татуировките?

— Да. Казва се Сал Брунели.

— И той какво направи?

— Отскочи — отвърна Спайк.

— Какво?

— Спайк го вдигна във въздуха и после го пусна върху една кола — усмихнах се аз.

— Вдигнал си го във въздуха? — каза Сара.

— Да, и после го свалих — отвърна Спайк. — Всъщност през живота си съм свалил доста мъже.

Усмихнах се. Сара зяпаше Спайк. Може би — със страхопочитание.

— А ти какво щеше да направиш? — попита ме Сара.

— Имаш предвид, ако го нямаше Спайк?

— Да. Все пак си жена.

— И още как — съгласих се. — Е, аз имах пистолет.

— И щеше да ги застреляш?

— Ако се наложеше — отвърнах.

Сара замълча. Спайк и Роузи се бяха настанили на канапето до нея. Роузи лежеше по гръб, а Спайк я чешеше по корема. Сара ги наблюдава известно време, после отново се обърна към мен.

— Как го правиш?

— Кое?

— Ами уж си детектив и постоянно се разправяш с лошите… а същевременно, когато се наложи, имаш нужда от помощта на някой мъж.

— Слушай сега — обърна се Спайк към Роузи. — Това е основният феминистки парадокс.

Беше останало кафе. Налях си малко, преди да отговоря.

— Добре е човек да знае докъде стигат възможностите му. Аз например тежа петдесет и седем килограма. А Сал Брунели, с всичките му татуировки, тежи… колко, Спайк? Нали ти го вдигна?

— Осемдесет и седем и половина — отвърна Спайк.

— Това е сериозна разлика — продължих, като се обърнах към Сара. — Но в никакъв случай не е необичайна. Повечето мъже са по-големи и по-силни от мен. Така че трябва да въведа още един фактор, за да попълня уравнението.

Оставих кафето на масата, взех си чантата, отворих я и извадих пистолета 38-и калибър с къса цев, който носех навсякъде.

— Например този.

Сара зяпна оръжието. Прибрах го, отидох до Спайк и сложих ръка на рамото му.

— Или пък този. Понякога предпочитам Спайк, защото неговата, ъъъ, изравняваща сила, може да бъде регулирана. Докато пистолетът е малко краен вариант.

— Взела си Спайк със себе си, за да не се наложи да ги застреляш?

— Може и така да се каже — намеси се Спайк. — Тя не ме повика, за да я пазя от тях, а за да пазя тях от нея.

— И ти ли носиш пистолет?

— Да — отвърна Спайк. — Повечето мъже, с които се срещам, не са по-големи и по-силни от мен. Но не е изключено и те също да имат допълнителен фактор.

Сара пиеше черно кафе и палеше цигара от цигара.

— А те имаха ли пистолети? — попита.

— Само Луис Карп, онзи, който малко прилича на адвокат и, между другото, наистина се оказа адвокат. Браво на теб.

— Той имаше пистолет?

— Да — отвърна Спайк, бръкна в джоба на сакото си и го извади, за да й го покаже.

— Много е малък — каза Сара.

— Но върши работа — отвърнах аз.

Сара замълча. Очите й се насълзиха.

— Пистолети — каза тя. — В живота ми има хора с пистолети и хора, които ме пребиват само защото се опитвам да разбера коя съм.

— Според мен можеш да се върнеш в колежа — казах аз. — Ще те закарам дотам, а после ще поговоря с охраната. Никой няма да те закача.

— За колко време?

— Докато успея да разбера коя си.

— Значи ми вярваш? Че онези хора не са истинските ми родители?

— Вярвам, че в семейството ти има нещо много гнило — отвърнах.