Робърт Б. Паркър
Тъжното момиче (43)

43

Седях на обичайното си място до бюрото. Кутията със салфетки също беше на обичайното си място. Доктор Силвърман седеше зад бюрото си, обърната настрани, с лице към мен, леко наклонила стола си назад, с кръстосани крака. Днес носеше кафяв костюм, виненочервена блуза и дискретно златно колие.

— Мислех си за онзи сън с Роузи — казах аз.

Доктор Силвърман кимна.

— Разбираш ли от кучета? — попитах.

— Да.

— Имаш ли куче?

— Да.

Боже господи, цели две лични признания. Сигурно й бях страшно симпатична.

— Значи знаеш и до каква степен може да ги обича човек — продължих.

Тя кимна едва забележимо. Отново си беше възвърнала контрола върху ситуацията.

— Осъзнавам, че не е разтърсващо откритие, но според мен онзи сън имаше символично значение.

Доктор Силвърман не се ангажира с мнение по въпроса.

— И според мен в този сън Роузи символизира любовта.

Доктор Силвърман леко наклони глава встрани и повдигна вежди. На нейния език на тялото това означаваше „нека да поговорим за това“.

— А ако тя символизира любовта и в съня си аз се страхувам за нея, защото тича без каишка…

Тя отново кимна съвсем леко, почти незабележимо — още един знак, който означаваше „продължавай“. Някой път трябваше да я попитам защо незабележимите знаци са разрешени в психотерапията, а не можеш да кажеш например: „Ей, това е страшно интересно!“.

— Можеш ли да ми помогнеш малко? — попитах. — Какво представляват сънищата? Предупреждения? Реализиране на комплекси? Какво?

— Понякога сънищата са просто драматизация на обстоятелствата, в които се намираме в момента.

— Тоест те ти казват как се чувстваш?

— Вероятно.

— Но не ти казват как искаш да се чувстваш?

— Вероятно не.

— Добре тогава, от какво ме е страх? Да пусна любовта си на свобода?

— Казваш, че в съня си се страхуваш, защото Роузи тича без каишка.

— Да.

— От какво точно се страхуваш?

— Че ще я изгубя.

— Ще изгубиш любовта?

— Ами да, предполагам.

— В сънищата обектите често символизират повече от едно нещо.

Помислих малко. Доктор Силвърман ме изчака мълчаливо.

— Мен? — попитах.

Тя се усмихна. Бинго! Каква съм умница!

— Но освен това и любовта, нали така? Роузи е любовта и мен самата едновременно, а аз се страхувам, че ще я изгубя, ако я пусна, и от какво още ме е страх? Че ще изгубя себе си?

Бях доста развълнувана. Усещах, че се случва нещо.

— А как се почувства след това? — попита доктор Силвърман.

— След като се събудих?

Тя кимна.

— Харесваше ми идеята Роузи да тича на свобода — отвърнах. — Точно обратното на това, което почувствах в съня си.

Доктор Силвърман отново кимна.

— Добре, за кое от двете става дума тогава? — попитах.

— И за двете — отвърна тя.