Робърт Б. Паркър
Тъжното момиче (25)

25

Ленърд беше с много тъмна кожа и остри скули. Беше облечен с костюм на тънко райе, бяла риза с остра яка и бяла копринена вратовръзка. Главата му беше обръсната. Имаше мустаци и брадичка и ухаеше на много добър одеколон.

Вече бях обяснила на Сара каква ще бъде ролята на Ленърд. Когато ги запознах, тя, изглежда, доста се развълнува. Роузи също дойде и го подуши по глезените. Ленърд сведе поглед към нея, но изражението му не се промени. После отиде до масата и седна.

— Кафе? — попита.

— Току-що направих — отвърнах. — Сара ще ти налее.

Той кимна. Сара му наля кафе. Аз клекнах, за да целуна Роузи за довиждане. После се изправих, взех си чантата и проверих дали всичко е вътре. Ключовете от колата? Пистолетът? Мобилният телефон? Тъмните очила „Оукли“?

— Никой да не влиза и да не излиза — обясних на Ленърд. — Ще се върна след няколко часа.

— Ами ако не се върнеш? — попита Сара.

— Ленърд ще остане при теб, докато се върна.

— Не, имам предвид, ако се случи нещо? — попита тя.

Надрасках името „Фил Рандъл“ и един номер в бележника до телефона.

— Това е баща ми — обясних. — Беше ченге. Той ще знае какво да направи.

Ленърд пиеше кафе от една от моите големи бели чаши като в заведенията за бързо хранене. Държеше чашата внимателно, с две ръце.

— Имаш ли пистолет? — попита го Сара.

Ленърд я погледна над ръба на чашата и кимна.

— Не вдигай телефона — казах аз.

После се усмихнах на Роузи, казах „довиждане“ на всички, излязох навън и се спуснах по стълбите към колата си.