Метаданни
Данни
- Серия
- Съни Рандъл (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Melancholy Baby, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Богдан Русев, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,8 (× 14 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Silverkata (2021)
- Допълнителна корекция
- NMereva (2021)
Издание:
Автор: Робърт Паркър
Заглавие: Тъжното момиче
Преводач: Богдан Русев
Година на превод: 2005 (не е указана)
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2005
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Балканпрес“ АД — София
Редактор: Матуша Бенатова
Технически редактор: Людмил Томов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 954-769-083-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14884
История
- — Добавяне
23
— Така и не разбрах защо изобщо се е влюбил в нея — казах аз. — Тя е толкова тъпа, заядлива и… егоистична.
Тази сутрин доктор Силвърман беше облечена със сив костюм и черно поло.
— Разкажи ми нещо повече — помоли доктор Силвърман.
Днес направо не можех да взема думата от нея.
— Баща ми се преструва, че тя е умна. Винаги се държи така, сякаш е цяло чудо да се опекат агнешки пържоли или да се намерят загубените ключове от колата, или да се купи някаква евтина дамаска за канапето. Винаги я хвали така, сякаш никой друг не би се справил с подобна задача.
— Това сигурно те изнервя.
— И още как — потвърдих. — От своя страна тя винаги се държи с него така, все едно е спечелила някакво състезание.
— Може би точно това е направила — каза доктор Силвърман.
— Състезание срещу мен? — попитах.
— Така ли мислиш? — попита на свой ред доктор Силвърман.
— Да. Срещу мен и сестра ми. За вниманието на татко.
Доктор Силвърман кимна. Изглежда, разбираше всичко. Или може би просто се преструваше, защото това й беше работата. Все пак излъчваше топлота. Усещах я. Както и дистанцията. Не можех да разбера как успява да излъчва и двете едновременно. Мълчеше и не казваше нищо.
— Елизабет е по-голяма от мен — продължих. — И не ме обича. Сигурна съм, че ме мрази от деня, в който съм се родила.
— А сега как се разбирате?
— Не се разбираме. Поддържаме връзка, защото все пак сме сестри. Но продължаваме да не се обичаме.
— Защо? — попита доктор Силвърман.
— Защо ли?
Тя кимна.
— Предполагам, защото тя адски прилича на майка ми — отговорих. — И твърдо вярва, че една жена не е постигнала нищо в живота, ако не си е намерила мъж.
— Тя има ли си мъж?
— Повече от един — отвърнах. — В момента е разведена. И отчаяна. Спи с всеки, който й предложи.
— А при теб? — попита доктор Силвърман.
— След моя развод? Не. Тогава се справих доста добре. Ако ми харесаше някой, спях с него, ако не ми харесаше, не го правех.
— До неотдавна — добави доктор Силвърман.
— Да.
Настъпи тишина.
— В момента не спя с никого — казах накрая.
Доктор Силвърман замълча. Аз също. Вече не ми беше толкова трудно да мълча в нейно присъствие.
— Можеш ли да направиш сравнение? — попита доктор Силвърман.
— Между мен, майка ми и сестра ми?
Тя кимна.
— Аз съм по-добрата — усмихнах се аз.
— Разкажи ми — предложи доктор Силвърман.
— Винаги успявам във всичко, с което се захвана. Спортувах. В колежа бях в отбора по гребане, кану-каяк. Баща ми ме научи да стрелям. Обичах да ходя на мачове с него. Обичах да си говорим за работата му. Той беше ченге. Пенсионира се с чин капитан. Понякога ме вземаше със себе си в управлението. Бях забавна по свой си начин. Момчетата ме канеха на срещи. Бях популярна в училище. Изкарвах добри оценки. Макар и не колкото Елизабет. Тя имаше само шестици, всяка година. Това адски впечатляваше майка ми, но някак си знаех, а според мен и баща ми знаеше, че оценките не са чак толкова важни. Аз изкарвах петици и четворки почти без усилие.
— Изглежда, си била доста близка с баща си.
— Да — потвърдих аз.
И тогава доктор Силвърман ме попита:
— Ти ли беше любимката му?
— В сравнение със сестра ми?
— Или с майка ти — добави тя.
Отново замълчах, за да обмисля отговора си. Всъщност много добре го знаех. Просто се опитвах да го кажа така, че да не прозвуча като пълна идиотка. Най-накрая се примирих.
— Мен ме харесваше най-много от трите.
Доктор Силвърман кимна. Отново замълчахме. Усещах някаква огромна тежест в себе си.
— Сега да не започнем с едиповите комплекси? — попитах аз.
— Какво имаш предвид?
— Че искам да убия майка си и да се омъжа за баща си… символично, разбира се.
— Не знам — отвърна доктор Силвърман. — Започваме ли с едиповите комплекси?
— Ей — възразих. — Ти си специалист по едиповите комплекси, ти ще кажеш.
Доктор Силвърман се усмихна.
— Нека да кажем, че просто те е харесвал най-много от трите.
— Да.
— Това може да е доста голямо бреме за едно младо момиче. Особено ако майка й създава проблеми.
— О, за бога — казах аз. — Значи наистина съм искала да убия майка си и да се омъжа за баща си? Това е ужасно изтъркано.
— При нормални обстоятелства се опитвам да избягвам израза „едипов комплекс“ — каза доктор Силвърман. — Това е просто етикет, и то не особено полезен.
— Тогава защо говорим за него, по дяволите?
Доктор Силвърман само се усмихна.
— Защото аз първа започнах — казах след малко.
— Така стана — съгласи се тя.