Робърт Б. Паркър
Тъжното момиче (54)

54

Следващият следобед двамата с Корсети се спуснахме с бясна скорост до Хъдсън стрийт, за да се видим с Харви Делк в кантората на адвокатката му, на третия етаж на голяма административна сграда недалеч от Канал стрийт. Седнахме в заседателната зала с шикозен изглед към входа на тунела „Холанд“. Срещу нас седяха Делк и жена му. На масата бяха наредени купи с плодове, бисквити и различни видове газирана минерална вода.

Адвокатката на Делк беше дребна жена с червена коса и дръзки очи. Казваше се Дорис Кац.

— Искате ли кафе? — предложи тя.

— Естествено — отвърна Корсети. — Сърцето ми още спи.

Той й се усмихна. Тя машинално му се усмихна в отговор. Осезателно усетих как си мисли: „Какъв кретен“. Всички останали също поискахме кафе. Дорис отиде до една странична масичка, вдигна телефона, каза няколко думи, затвори и пак седна. Възхитих се на черния вълнен костюм, с който беше облечена.

— Кафето ще пристигне след малко — каза тя. — И така, просто за да се уверим, че всички разполагаме с една и съща информация, вие сте детектив Юджин Корсети, нали така?

— От полицейското управление на Ню Йорк — отвърна Корсети.

— Може ли да видя значката ви?

— И още как — каза той и извади значката си.

Дорис я разгледа внимателно и му я върна. После се обърна към мен.

— А вие сте…

— Съни Рандъл — отвърнах аз. — Всъщност първото ми име е Соня, но аз не го харесвам.

— И вие също сте детектив?

— Частен — уточних.

— Аха — каза Дорис. — Това май не го знаехме.

— Сега го знаете — отвърнах любезно и се усмихнах с най-милата си усмивка.

— Имате ли някакви документи за самоличност, мис Рандъл?

Извадих разрешителното си от чантата и й го подадох. Тя внимателно го прочете и ми го върна.

— Бостън — каза, по-скоро на себе си. — Детектив Корсети, вие подведохте ли мисис Фишбайн да си мисли, че мис Рандъл е полицейски служител?

— О, не, мадам. Това би било неетично.

— Но все пак не уточнихте, че тя е частен детектив?

— Май не. Но тогава ние с мисис Фишбайн просто си говорехме. Ето, с вас също си говорим. Вие уточнихте ли, че сте адвокат?

Осезателно почувствах как Дорис започва да си мисли, че той може би все пак не е чак такъв кретен.

В това време влезе млад мъж с дълга, къдрава руса коса и поднос в ръце, който раздаде на всички чаши, лъжички и салфетки. После остави на масата голяма кана с кафе, по-малка каничка с мляко и отделни купички със захар и захарин. Дорис наля кафе на всички.

Когато свърши, заяви:

— Засега няма да се занимаваме със самоличността на мис Рандъл, но ако се наложи, по-късно можем да се върнем отново към този въпрос.

Корсети енергично закима.

— Разбира се, разбира се.

— Води ли се криминално разследване срещу моя клиент? — попита тя.

— Тоест мистър Делк? — уточни Корсети.

Дорис изглеждаше малко раздразнена.

— Очевидно — отговори.

— А не мисис Фишбайн? — попита Корсети.

— И двамата са мои клиенти — отвърна Дорис. — Води ли се криминално разследване срещу тях?

— И още как — каза той.

— Разкажете ми нещо повече — помоли Дорис.

— Голям брой банкови преводи по електронен път, направени от така наречената благотворителна организация, са били оторизирани с подписа на Джулай Фишбайн.

— Е, и?

— Преводите са свързани с разследване на убийство, а мисис Фишбайн твърди, че не знае за тях.

— Е, и? — повтори Дорис. — Това не е ли достатъчно?

— Мисис Фишбайн е в борда на директорите на „Ярко цвете“ — продължи Корсети.

Джулай отвори уста да заговори, но Дорис й направи знак да спре.

— Което очевидно я изненада — добави Корсети. — Пък и ние двамата със Соня нещо не можем да си го обясним.

— Защо? — попита Дорис.

Корсети ме погледна.

— Ти си на ред.

— Мисис Фишбайн наистина е в борда на директорите и наистина е оторизирала банковите преводи с подписа си, защо лъже, че не е така? — попитах. — А, от друга страна, ако не е в борда на директорите и не е подписвала нарежданията за преводи, как така е записана там и кой всъщност се е подписвал вместо нея?

— Имате ли доказателства? — попита Дорис.

Корсети извади голям служебен плик от куфарчето си и го плъзна по масата към нея. Тя внимателно проучи съдържанието му. Аз отпих от кафето си. Корсети шумно разбъркваше своето с лъжичката. Бях сигурна, че шумът дразни Дорис Кац. Въпреки това тя внимателно прочете всичко, което й отне известно време. Когато свърши, Дорис прибра документите в папката и я побутна обратно към него.

— Имате ли някаква хипотеза как се е случило? — попита тя.

— Е, двамата със Соня помислихме малко — отвърна Корсети — и ни се струва най-вероятно съпругът й да е използвал името й в борда на директорите и да се е подписвал на банковите преводи. Брачните партньори често правят този номер с размяната на самоличностите.

— Това е абсурдно — обади се Харви.

— Харви, моля те — прекъсна го Дорис.

После замислено ни изгледа и попита:

— И защо би го направил?

— Защото работи за Лоли Дрейк — обясних аз. — А всеки път, когато открием нещо ново в това разследване, тя е свързана с него.

— С изключение на тази своеобразна поредица от съвпадения — каза Дорис, — разполагате ли с нещо конкретно, което да уличава моите клиенти или мис Дрейк?

— Всички останали жени в борда на директорите на „Ярко цвете“ също са омъжени за мъже, които работят за Лоли Дрейк — отговорих аз.

Дорис замълча за момент. После каза:

— Въпросът ми си остава в сила. Разполагате ли с някакви конкретни доказателства?

— Все още не — призна Корсети.

— Тогава ви предлагам да оставите клиентите ми на мира.

— Един анализ на почерка би изяснил нещата — предложи той.

Харви Делк погледна към Дорис, но тя не му обърна внимание.

— Анализът на почерка не е точна наука — каза Дорис твърдо.

— Освен ако не послужи за алиби на клиента ви — възрази Корсети. — Ако започнем да се ровим в този случай, няма да излезе нищо добро нито за мистър Делк, нито за мисис Фишбайн, нито пък, като е станало дума, за Лоли Дрейк.

— Боже господи — промълви Харви Делк. — Не можете да…

Дорис вдигна ръка, за да го прекъсне.

— Смятате ли, че някой от моите клиенти е убил човек? — попита тя.

— Господи — повтори Харви.

— Съмнявам се — отвърна Корсети.

— Значи все пак имаме някакво пространство за маневри — продължи Дорис.

— По-конкретно?

— Ще обсъдя нещата с клиентите си — отговори Дорис. — После ще се свържа с вас.

— Не се бавете — каза Корсети. — Не ми се иска да дойда и да му сложа белезниците пред всички.

— Ще побързаме — отвърна Дорис. — И няма да позволим да ни заплашвате.

— Може и да се наложи — каза той.