Робърт Б. Паркър
Тъжното момиче (50)

50

Докато разговарях с нея, лицето на мисис Маркам започна да посивява.

— Естествено, че Джордж е бащата на Сара — каза тя.

— Не, не е — казах аз. — ДНК тестът доказва обратното.

— Може би докторите грешат.

— Едва ли — поклатих глава.

Лицето й стана още по-сиво.

— Откъде да знам, че не ме лъжеш? — попита тя.

— Защо да го правя?

— Защото се опитваш да ме унищожиш от деня, в който се запознахме.

Въздъхнах, извадих копие от лабораторния анализ от чантата си и й го подадох.

— Нищо не разбирам — каза тя.

— Занеси го на личния си лекар, в местната болница или в някоя друга лаборатория за ДНК анализ. От полицията в Андовър ще ти кажат къде да отидеш. Или се обади в полицията в Бостън. Детективът, който разследва случая, се казва Брайън Кели.

— Няма да мога да се справя — каза тя.

— Само едно от нещата, които изброих, ще бъде предостатъчно.

— Няма кой да ми помогне.

— Ако искаш, можеш да се довериш на мен — изтъкнах. — Каквото и да си мислиш, аз не се опитвам да те унищожа. Опитвам се да помогна на дъщеря ти.

— Значи той не е баща й — каза мисис Маркам.

Седеше така, сякаш й беше студено или пък се опитваше да заема по-малко място.

— Не, мадам — отвърнах. — Не е.

— Господи боже.

— При тези обстоятелства — попитах аз — знаеш ли кой е истинският баща?

Тя не ме гледаше. Гледаше покрай мен, в нищото. Поклати глава.

— Не знаеш кой е истинският баща, така ли?

Отново поклати глава.

— Виж, не искам да бъда нахална, но ако бащата на Сара не е твоят съпруг, не би ли трябвало да имаш някаква представа кой друг може да бъде?

— Тя не беше моя — каза мисис Маркам. — Беше на Джордж.

— Разкажи ми нещо повече — предложих.

— Сара беше дъщеря на Джордж от предишен брак.

— Нали ми каза, че е родена през осемдесет и втора?

Мисис Маркам кимна.

— Кога се оженихте с Джордж? — попитах.

Тя ме погледна, без да дава никакви признаци, че разбира какво я питам.

— Моля?

— Попитах кога се оженихте с Джордж.

— Не си спомням точно.

— Вече сте били женени — изтъкнах, — когато Джордж е работел в онова радио в Молин през седемдесет и девета.

Тя не отговори.

— А това означава, че Сара е била зачената, докато сте били женени.

— Значи сигурно е родена по-рано — отбеляза мисис Маркам.

— През седемдесет и осма например?

— Да. Тогава трябва да е било.

— Значи на колко години трябва да е сега? На двайсет и шест?

— Предполагам.

— Мисис Маркам — казах. — Сара не е на двайсет и шест години.

— Не знам какво друго да кажа. Тя е дъщеря на Джордж от предишен брак.

— Само дето не му е дъщеря — напомних.

Мисис Маркам закри посивялото си лице с ръце и се разплака.

— Кой е бащата, мисис Маркам? — настоях.

Тя поклати глава.

— Толкова много сексуални партньори ли си имала, че дори не помниш? — попитах.

— Никога не съм имала много сексуални партньори — отвърна тя, без да сваля ръце от лицето си.

— Тогава кой е бащата?

— Не знам.

— Значи и ти не си майката?

— Не.

— А коя е майката?

Тя поклати глава.

— Все някой трябва да я е родил — изтъкнах.

Мисис Маркам продължи да клати глава.

— Как се получи така, че тя дойде да живее при вас?

Наведена напред, закрила лицето си с ръце, тя отново поклати глава. После започна да се клати напред-назад с цялото си тяло.

— Мисис Маркам — обадих се. — Това момиче е имало и баща, и майка.

— Престани — сопна се тя. — Престани.

После вдигна лице към мен — вече беше с цвят на пергамент, а високо на бузите й бяха избили две трескави червени петна. Мисис Маркам започна да се удря по бедрата с ръцете си, свити в юмруци.

— Напусни къщата ми! — просъска тя.

— Мисис Маркам — опитах се да я успокоя.

Тя падна от стола на пода и остана просната на една страна, прибрала коленете си към лицето, като продължаваше да се удря по бедрата. Очите й бяха плътно затворени.

— Махай се! — изпищя тя. — Махай се, махай се, махай се!

Схванах намека.