Робърт Б. Паркър
Тъжното момиче (55)

55

Двете с Роузи седяхме на обичайната си маса в ъгъла на ресторанта на Спайк и чакахме да дойде баща ми. Както обикновено той пристигна точно навреме. Затова аз отидох по-рано. Винаги ми е много трудно да пристигам навреме.

Баща ми влезе в ресторанта и Спайк се здрависа с него, а после лично го доведе на масата ми. Нямаха нищо общо помежду си, но, изглежда, и двамата не се притесняваха от това. И двамата ме обичаха и това им беше достатъчно. Когато видя баща ми, Роузи скочи направо на масата и така силно започна да маха с опашка, че едва не падна от ръба. Баща ми я вдигна, притисна носа си в нейния и я погледна право в очите.

— Никога не позволявай да ти казват — заяви сериозно, — че си просто куче.

После я остави обратно, целуна ме по челото и седна. Спайк ни донесе менюто. Баща ми си поръча телешки котлет със спагети. Аз си поръчах сандвич с риба тон. И двамата си поръчахме чай с лед.

— Е, госпожице детектив — започна баща ми. — Какво откри дотук?

Разказах му всичко, като много внимавах да не пропусна нещо — сигурно се повторих няколко пъти, но му казах абсолютно всяка подробност за всичко, което успях да си спомня. Татко ме изслуша, без да каже дума, отпуснал лакти върху масата, подпрял брадичката си на ръцете. Когато свърших, той си отряза парче от котлета и го изяде. Роузи не откъсваше поглед от него. Много добре знаеше, че шансовете й да получи нещо от масата, което по принцип беше забранено, са по-добри при баща ми, отколкото при мен.

— И двамата знаем какво е станало — отбеляза той след малко.

— Наистина ли? — попитах аз.

— Естествено. Остава само да го докажеш. Но вече знаеш, че Маркам е имал връзка с Лоли Дрейк около година преди да се роди Сара. Знаеш, че Сара всеки месец получава пари от някаква благотворителна фондация, която очевидно се управлява от съпругите на мъжете, които работят за Лоли Дрейк. Знаеш, че адвокатът на Лоли Дрейк е наел хора, които да те принудят да прекратиш разследването. Знаеш също, че го убиха, когато започна да се занимаваш по-подробно с него. И най-сетне знаеш, че когато Маркам все пак се съгласи да си направи ДНК теста, го убиха почти веднага след това.

— Но нали тестът показа, че той не е бащата?

— Подозирам, че резултатът го е изненадал също толкова, колкото и всички останали — отвърна баща ми.

— Значи в дъното на всичко е Лоли?

— Естествено, че е Лоли. Забременяла е и може би дори не е знаела от кого, но по някаква причина е казала на Маркам, че е от него, и той отгледал детето. Тя му пращала пари. Но после, докато тя напредвала в кариерата и постепенно се превръщала в ревностен защитник на моралните устои на нацията, апостол на любовта и верността, някак вече не вървяло да е изоставила незаконното си дете при мъж, който дори не му е баща. Просто не отговаряло на имиджа й.

Кимнах.

— Да, и аз мисля така.

— Всяко добро ченге би помислило точно това — увери ме татко. — Как е онзи тип от Ню Йорк, Корсети?

Усмихнах се.

— Започвам да си мисля, че е много добър. Когато го видиш за пръв път, ти прилича на онези ченгета, които действат по-скоро като мутри и прекарват свободното си време в залата за вдигане на тежести. После обаче го гледаш как говори с хората, виждаш как го подценяват и изведнъж осъзнаваш, че междувременно е изровил цял куп неща за тях. Не пропуска нищо и не забравя нищо.

Баща ми кимна.

— Според теб дали и Корсети се е досетил?

— За това, което знаем ние двамата?

— Аха.

— Сигурна съм, че се е досетил — отвърнах. — Но поне засега нямаме никакви доказателства, а Лоли Дрейк е много влиятелна. Не можем просто да я приберем в участъка и да я разпитваме, докато си каже всичко.

— Да, но ти знаеш какво трябва да докажеш — каза баща ми. — Просто трябва да търсиш по един наемен убиец в два града.

— Може би е един и същ — отвърнах. — Убити са по един и същ начин.

— Така или иначе, имаш два града, в които да го търсиш. Ако го намериш или откриеш единия от двамата и успееш да го изобличиш, всичко ще си дойде на мястото.

— Освен това — добавих — разполагаме и с мисис Маркам. А тя не е толкова влиятелна.

— Дали момичето ще може да се изправи насреща й? — попита баща ми.

— Не знам.

— Може да стане интересно, ако успее — каза той. — Поразбутай нещата и виж какво ще изплува.

— Освен това — добавих, — според мен и Харви Делк не издържа на натиск.

— Много хора от неговия тип са такива — съгласи се баща ми. — Но акълът им щрака и разполагат с прекалено много власт, защото шефовете им са влиятелни хора. Този Корсети грубо ли пипа?

— О, боже, и още как — отвърнах.

— Да, значи в един момент нашият човек изведнъж се сблъсква с яко ченге, на което не му пука за кого работи, цялата му осанка на паркетен лъв се стопява и той вече е готов да ти продаде и душата си, при това с намаление.

— Харви май е точно такъв, какъвто го описваш — съгласих се аз. — Но не съм толкова сигурна за адвокатката му.

— Повечето адвокати, които работят за такива мениджъри, през цялото време преговарят от позиция на силата — нали се сещаш, или ще го направите така, както ние искаме, или Лоли няма да участва. Сигурно доста отдавна не й се е налагало да се разправя с улично ченге, което като нищо ще тикне нейния клиент в кафеза.

— В кафеза? — повторих.

— Ако си истинско ченге, трябва да говориш на полицейски жаргон — обясни баща ми.

— Много странен случай — казах аз. — Открих извършителя и мотива, но няма доказателства.

— Има доказателства — каза баща ми. — Винаги има доказателства.

— Знам.

— Ти сама каза, че този Корсети е добро ченге. Брайън Кели също е добро ченге. Ти самата си отлично ченге. А в този случай имате прекалено много хора, които трябва да опазят прекалено много тайни. Всичко ще се разкрие, не се тревожи.

Баща ми отряза малко парче от котлета си и го подаде на Роузи. Тя внимателно го взе от вилицата и го изяде.

— Татко — казах с укор. — Аз не й разрешавам да яде така от масата.

— Знам — каза баща ми. — Но аз съм й дядо, така че й разрешавам.

— „Отлично“ ли каза преди малко? — усмихнах се аз.

— Аха — отвърна той. — Казах, че си отлично ченге.

После и той се усмихна.

— И като дъщеря ставаш.

— Въпреки че не съм омъжена?

— Да.

— Мама май мисли, че това има по-голямо значение — отбелязах.

Баща ми даде още едно парченце котлет на Роузи. После ми се ухили.

— „Жената има толкова нужда от мъж, колкото рибата — от велосипед.“

— Знам — казах. — Тя винаги казва така, нали? Но според мен има голяма нужда от теб.

Той кимна.

— Ем обича такива девизи.

— Двамата сте толкова различни — осмелих се след малко. — Защо сте останали заедно толкова дълго?

Баща ми мълчаливо ме изгледа. Може би на една дъщеря не беше разрешено да задава такива въпроси? После обаче той ми се усмихна и ме потупа по ръката.

— За бога, Съни — каза. — Ами защото се обичаме, как защо.