Робърт Б. Паркър
Тъжното момиче (59)

59

Когато се събудих на следващата сутрин, къщата ми се стори много празна. Роузи беше при Ричи. Развълнувах се, когато се сетих за Ричи. Играта никога не свършва, докато не свърши наистина. Не си спомнях съвсем точно кой беше Йоги Бера, май някакъв спортист. Но и аз знаех тази реплика наизуст. Отидох да потичам сама, върнах се, взех си душ и седнах да пия кафе по халат, когато телефонът звънна. Вдигнах и Сара ми каза:

— Съни, трябва да дойдеш.

— В колежа?

— Да. В стаята ми. Помниш ли къде се намира?

— Да. Станало ли е нещо?

— Не. Но докато съм била при теб, тук се е натрупала поща. Чак сега успях да я прегледам. Има един голям жълто-кафяв плик, адресиран до мен. От баща ми.

— Какво има вътре?

— Не знам. Не смея да го отворя сама. Искам да дойдеш и да го отворим заедно.

— Ще бъда при теб след един час — казах.

И наистина бях при нея след час. Двете седнахме в малката й самостоятелна стая в общежитието, от двете страни на малкото й дървено бюро до малкия прозорец, от който се виждаше стълбището на библиотеката. Пликът лежеше на бюрото между нас.

— Къде е Роузи? — попита Сара.

— При бившия ми съпруг — отвърнах. — И той има родителски права.

Сара кимна. И двете не откъсвахме поглед от плика.

— Искаш ли да го отвориш? — попитах.

— Не — каза Сара. — Ти го отвори.

Кимнах и взех плика. Беше с пощенско клеймо от Андовър, с датата на деня преди убийството на Маркам. Извадих пила за нокти от чантата си и разрязах плика. След като беше преминал през системата на пощенските служби, беше малко вероятно по него да са останали някакви улики, но все пак се стараех да бъда внимателна. В плика имаше четири снимки и едно писмо. Наредих снимките на бюрото с лицето нагоре, така че и Сара да ги вижда. Бяха голи снимки в цял ръст на привлекателна млада жена, която кокетно гледаше към камерата. На една от снимките до нея стоеше симпатичен слаб млад мъж с фотоапарат, който сигурно беше снимал отражението в огледалото пред тях. Изглежда, бяха направени в нечия всекидневна. Личеше си, че са увеличени копия на обикновена моментална снимка. Сара ги разгледа, без да каже дума.

— Искаш ли да ти прочета писмото? — предложих.

Тя кимна, без да откъсва очи от снимките.

— „Мила Сара — прочетох. — Винаги съм те смятал за своя дъщеря, въпреки че не съм женен за истинската ти майка. От резултатите на ДНК теста, който си направих наскоро, разбрах, че не е така. Но въпреки това в сърцето и душата си аз си оставам твой баща и те обичам както винаги. Не знам кой е истинският ти баща. Но истинската ти майка е Лоли Дрейк. За доказателство съм приложил снимките, които й направих, докато бяхме в интимни отношения. На една от снимките се виждам и аз. Тогава смятах, че е бременна от мен, и когато тя ми го предложи, аз те взех, за да те отгледам като свое дете. Срам ме е да си призная, но тя ни даде пари, за да го направим. Засега не знам нищо повече, но съм твърдо решен да науча истината. Ако нещата се изяснят, двамата с теб трябва да поговорим за това писмо и за снимките. Снимките са изобличаващи; тогава все пак бях женен. Но те са единственото доказателство, с което разполагам, и ако нещо се случи с мен, искам да знаеш поне тази част от истината, която знам аз в момента.

Обичам те: татко

P.S.: Винаги ще си остана твой баща, независимо какво пише в онзи ДНК тест.“

Оставих писмото на бюрото пред Сара. Тя не го погледна. Гледаше снимките.

— Значи това е той? — попита. — Това е баща ми?

— Да — отвърнах.

— А това е майка ми?

— Да.

— Как се казваше?

— Лоли Дрейк.

— Като телевизионната звезда?

— Майка ти е Лоли Дрейк, телевизионната звезда — отвърнах.

— Лоли Дрейк ми е майка?

— Така излиза.

— Ти знаеше ли?

— Имах много причини да го подозирам — отвърнах. — А сега имаме и доказателство.

— И какво трябва да направим сега?

— На първо място според мен трябва да се запознаеш с нея.

— Ще дойдеш ли?

— Не бих го пропуснала за нищо на света — уверих я.