Ви Кийланд
Струва си да се бориш (9)

Глава 9

Ел

Хвърлям се в работа до пълно изтощение без прекъсване за два дни. Мисля си, че ако се изтощя достатъчно, ще бъда твърде изморена, за да сънувам. Не е толкова важно дали спира или не спира сънищата, важното е, че не се появяват през следващите няколко нощи, така че не питам за причината.

Телефонът ми вибрира и се протягам за него. Изгубих представа за дните.

Вечеря утре вечер? Липсваш ми.

Уилям винаги потвърждава срещите ни от предния ден. Но съм изненадана, че е добавил, че му липсвам. Не разговаряме за чувства. Наслаждаваме се на компанията на другия. Говорим за работа. Храним се в хубави ресторанти. Правим секс. Ако не беше частта със секса, бих определила, че двамата с Уилям имаме страхотно приятелство. Но сексът ни отправя в посока, която нямам представа накъде ни води. Дори не съм сигурна какво очаква Уилям от това между нас. Не говорим за това. Просто се движим по инерция и това ми вършеше работа за дълго време.

Мисля, че съм се оказала на кръстопът и трябва да взема решение. Наистина да продължа напред с Уилям или да поема в нова посока. Застояла съм се в едно положение твърде дълго.

На същото място по същото време?

Знам какъв ще е отговорът му още преди да се появи на екрана ми.

Да. Очаквам го с нетърпение.

Поставям си въображаем краен срок. По-добре се справям под напрежение. Утре вечер или ще скъсам с Уилям, или ще приключа започнатото с Нико. Просто не ми се струва, че двете могат да бъдат смесвани.