Ви Кийланд
Струва си да се бориш (21)

Глава 21

Нико

Ел влиза в кухнята, облечена само с ризата, която носех снощи, и с доволна усмивка. Чувствам се като шибания Тарзан и ми коства цялата воля, за да не се потупам по гърдите, знаейки, че аз съм поставил това задоволство на лицето й. Отново.

Изглежда адски секси и имам нужда отново да съм в нея. Скоро. Не мога да си спомня последния път, когато съм приготвял закуска за някоя жена. През последните тринадесет месеца третирах жените като улични котки. Бих ги погалил малко, но ако ги нахранех и узнаеха къде живея, страхувах се, че може да се върнат. Но Ел е различна. Искам тя да остане. Искам да й приготвя закуска и после да прекарам деня с нея, може би дори да прекараме част от деня извън леглото.

Тя е мълчалива и се надявам да не обмисля как да се измъкне. Опитва се да открадне парче пуешки бекон, който приготвям, а аз я плясвам по задника с шпатулата. Хмм. Надявам се да остане, за да можем да си поиграем повече с шпатулата. Мятам я върху плота на кухненския остров, а босите й крака се люлеят във въздуха, напомняйки ми за малко дете. Тя е умна и секси, и сладка, и няма никаква представа за това.

— Имаш ли някакви планове за днес? — Осмелявам се да навляза в непозната територия. Обикновено е обратното. Те искат да останат, а аз нямам търпение да се отърва от тях.

— Ъмм. Не и такива, които наистина да искам да върша. Имам да наваксвам с работата, но ще почака.

Нося й парче бекон и я храня с него. Тя не посяга да го вземе от ръката ми. Вместо това седи върху плота и отхапва парченца. Усмихва ми се, когато поема последното парче в устата си, гризвайки пръста ми умишлено. Жената ни най-малко не се бои от мен, макар да знае на какво съм способен.

Тя повдига предизвикателно вежда насреща ми след ухапването.

— Какво правиш обичайно през неделите?

— Обикновено слизам долу, въпреки че си казвам, че няма да тренирам. — Нося й още едно парче бекон от чинията и й предлагам хапка. Докато дъвче, придърпвам задника й съвсем на ръба на плота, така че е плътно прилепнала към мен. Височината е идеална. Определено ще я взема в кухнята точно така, когато не е наранена. Преструвам се, че й предлагам още една хапка бекон, а после го отдръпвам, натъпквайки останалото парче в собствената си уста.

Тя се нацупва игриво и ме бута, но не помръдвам.

— Освен това двамата с Прийч обикновено вечеряме с Вини в неделя вечер.

— Вини?

— Той е хлапе, което тренирам. Майка му е ши… издънка и той беше поел в лоша посока. Забърква се в неприятности задето постоянно се бие в училище, затова работя върху това да се фокусира. Той е добро хлапе, но никога не му казвай, че съм го казал.

— Тайната ти е на сигурно място. Няма да издам, че си наистина добър човек. Обвивам ръце около кръста й.

— По-добре недей, имам да пазя репутация.

Целувам я още преди да приключим със закуската.