Ви Кийланд
Струва си да се бориш (30)

Глава 30

Ел

Не съм се виждала или чувала с Уилям от нощта в бара, когато Нико реши да ни извади на светло като двойка като ме целуна целенасочено точно пред него. Сега ще седя до него цял следобед при взимането на показания, с аромата на Нико по мен и с все още влажно бельо след лудуването ни посред бял ден. Би трябвало наистина да съм бясна на Нико задето е такъв неандерталец, но не мога да не се усмихна, когато си помисля как иска да ме маркира като своя. Архаично е и е младежко, и този мъж ме превръща във враг на движението за правата на жените, но, мамка му, той може да бъде и моят криптонит.

Съвместните ни клиенти са пристигнали рано, по-рано от Уилям, което е необичайно. Обикновено той пристига първи за всичко. Вкарвам клиентите ни в една конферентна зала, а ответната страна в друга стая, и се връщам в моя офис, за да прегледам записките си. Реджина се обажда по интеркома, за да ме уведоми, че Уилям е пристигнал, а аз излизам в лобито, за да го поздравя леко разтреперана.

За разлика от последния път, както и всеки друг път, когато сме се виждали през последните няколко години, той не ме целува за поздрав, нито дори целувка по бузата. Професионалист е, но дистанциран. Моментално мога да кажа, че не иска да говорим за нищо друго, освен за работа. Дори опитът ми за сладки приказки, когато го поздравих, е посрещнат със съпротива.

— Как си? — Питам го в опит да разбера как ще бъдат нещата между нас.

— Добре. Клиентите ни тук ли са? — Дори няма да върне учтивия ми въпрос, за да попита как съм.

— Да, в конферентната зала са. Трябва ли да измислим план, преди да започнем? — Работим добре заедно и обикновено не е необходимо, но винаги прекарваме няколко минути в разговори, преди да се срещнем с клиентите си. Обсъждаме стратегия или капани, които искаме да прегледаме.

— Не. Освен ако ти не си подготвена.

Значи така ще бъде? Изпъвам гръб. Мога да се държа безучастно.

— Готова съм.

* * *

След час, прекаран във вземане на показания, ледът между Уилям и мен се топи. Два пъти понечихме едновременно да зададем един и същи въпрос. После и двамата посегнахме към каната с вода в средата на масата в един и същ момент. Дори адвокатът на ответната страна се забавлява с това как можем да си довършваме изреченията един на друг. Наистина сме добри заедно. Или бяхме, трябва да мисля в минало време.

Почти сме готови да приключим за днес и наблюдавам Уилям, докато довършва последния от въпросите си. Той е интелигентен, любезен и безспорно красив. Финансово осигурен, стабилен и може да се разчита на него. Не знам какво липсваше. Уилям улавя погледа ми, когато се обръща към мен, за да попита дали имам още някакви въпроси, а аз се поизчервявам от това, че съм хваната как му се възхищавам.

Отправяме се към рецепцията, за да изпратим клиентите си, и Реджина ми казва, че за разнообразие ще си тръгне навреме. Има час при фризьор. Усмихвам се и лъжа, че ще тръгна малко след нея. И двете знаем, че ще бъда тук още часове наред. Уилям се връща до конферентната зала заедно с мен и прекарваме няколко минути в разговор за случая. Наистина нямаше никакви изненади, но се радвам, че имахме възможност да поговорим, преди да си тръгне. Приятелски настроен е и по-малко предпазлив и лесно се въвличаме в обичайните ни закачки.

Извинявам се и се отправям към дамската тоалетна. Когато се връщам обратно в конферентната зала, Уилям почти е приключил с прибирането на документите и на двама ни. Щеше да се наложи да ги извадя и да ги пренаредя, ако беше някой друг, но съм сигурна, че Уилям ги е подредил точно така, както аз бих го направила. Доста си приличаме, и двамата сме методични в служебните си навици. Все още трябва да говоря с него за договора на Нико, но се чувствам почти неловко да повдигна въпроса.

— Ъмм. Имам договор за боен мач, който да погледнеш.

Уилям спира прибирането на документите и вдига поглед към мен. За секунда изглежда объркан, а после се усеща какво имам предвид и кимва.

Отивам до офиса ми в съседство, за да взема плика, в който го прибрах заедно с някои от бележките, които си водих, докато бях с Нико. Изненадана съм, когато вдигам поглед и Уилям стои на прага на офиса ми. Приближавам до него и му подавам плика. Той не помръдва от вратата.

— Той ли е причината да спрем да прекарваме време заедно? — Гласът на Уилям е тих, когато проговаря.

Не съм сигурна как да отговоря на въпроса. Истината е, че това е причината да спра да се виждам с Уилям, но не заради причината, която той си мисли, но някак си изглежда грубо да го кажа.

Вдигам поглед към него и без да се усетя, прехапвам устна.

Уилям ме поглежда и кимва, сякаш разбира, но после протяга ръка и подръпва устната, която съм захапала. Задържа пръста си на устната ми, след като я пускам, и потърква мястото, където вероятно съм оставила вдлъбнатина.

— Това винаги ме е влудявало. — Казва го с лека усмивка и тих глас, очите му все още са фокусирани върху устната ми, докато говори.

— Какво? — Звуча объркана, защото съм точно такава. Нямам представа какво има предвид.

— Хапеш устната си, когато си нервна. Това те издава. — Уилям се усмихва и хвърля бърз поглед между устата и очите ми, преди да продължи. — След като си свръх жена, не го виждах много често, но винаги съм си мислел, че е секси, когато се случи.

Уилям все още стои на вратата ми и сега, между думите му и продължителното докосване на устата ми, усещам момента интимен. Не знам какво да кажа, така че вместо това стоя там като идиот. Хвана ме неподготвена, винаги е бил лесен за разчитане. Пръстът, който проследяваше устната ми, изчезва, но ръката му се премества на шията ми. Всичко става на забавен каданс и въпреки това нямам време да го спра, когато той свежда лице към моето и ме целува по устата.

Шокирана съм. Не от самата целувка, а защото никога не бих го очаквала от Уилям. Отнема ми секунда или две, за да се съвзема и да осъзная, че не съм се отдръпнала. Но после го правя. Отдръпвам глава назад и поглеждам Уилям, който очаквам да бъде обиден или раздразнен, или просто нещо… каквото и да е, освен онова, което виждам. Той се усмихва. Като Чеширския котарак, голяма, тържествуваща усмивка на лицето му и нямам представа какво трябва да означава.

Все още стоя абсолютно неподвижно с плика на Нико в ръка, когато Уилям го взима и се навежда, за да прошепне в ухото ми.

— Добри сме заедно, ще бъда тук, ако си промениш решението.

* * *

След дълъг ден обикновено си сипвам чаша вино, за да се успокоя и да релаксирам. Понякога си взимам вана, за да помогна на напрегнатите ми мускули да се отпуснат. Тази вечер съм на втора чаша и си взимам вана. Между сутринта с Нико и следобеда с Уилям, имам нужда от малко течна помощ, за да вкарам в ред мозъка си.

Седя в топлата вода и се кисна, главата ми едва стърчи от водата. Толкова е топло и успокояващо, и най-накрая, след няколко минути, усещам колко въздух влиза в тялото ми благодарение на дълбоките вдишвания, с които целя да се успокоя. Има мир в спокойствието на водата и тялото ми го абсорбира през порите, отчаяно търсейки покой.

Когато съм достатъчно отпусната, най-накрая позволявам на мозъка си да проиграе отново деня. В главата си повтарям целувката на Уилям. Беше сладка. Приятна. Позната. И странно смела като за Уилям. Но усмивката и думите му след това бяха най-изненадващото. Той си мисли, че с Нико няма да потръгне. Че накрая ще дойда на себе си и нещата ще се върнат към нормалното. Вероятно би трябвало да съм раздразнена от предположението му. Но, честно, как бих могла да го виня? Дори аз мислех, че Нико не е подходящ за мен. Прекарах години, убеждавайки сама себе си какво исках, какво е добро за мен. Свърших толкова добра работа, че Уилям също вярва, че знае най-добре.

Бързо отхвърлям мислите за Уилям и прекарвам остатъка от божественото си киснене, мислейки само да е един мъж. Нико Хънтър. Начинът, по който ме докосва. Стисва ме толкова силно, сякаш се налага, сякаш няма друг избор. Замислям се за начина, по който ръцете му бяха върху мен днес. Не само прокарва ръце по тялото ми, опипвайки извивките ми, върховете на пръстите му се притискат в мен, сякаш ме усеща. Наистина ме усеща. По начин, който знам, че му харесва да ме докосва почти толкова, колкото на мен ми харесва да бъда докосвана. Преди Нико дори не знаех, че има разлика в начина, по който един мъж може да прокарва ръце по тялото ми. Но има и разликата е разтърсваща. На няколко секунди разстояние съм от това да се самозадоволя, с образа на Нико в главата ми, когато телефонът ми, седящ на мивката, звънва и ме измъква от фантазията. Стряска ме и разплисквам вода по целия под, когато подскачам.

Справям се зле с подсушаването на ръцете си и се намествам обратно във ваната, когато отговарям. Като говорим за дявола.

— Здрасти. — Гласът му е дрезгав и нисък, а звукът му изпраща тръпка през тялото ми, въпреки че се кисна в топла вана. Отново се чувствам като тийнейджърка. Развълнувана да чуя гласа на момчето от другия край на телефона.

— Здрасти. Как мина денят ти?

— Средната част беше супер.

Усмихвам се, макар че не може да ме види. Мда, аз съм ученичка, която е хлътнала толкова много, че се усмихвам, когато той ми каже „здравей“ по телефона.

— Мммм… и на мен това ми беше любимата част от деня. Нико се подсмихва.

— Къде си? Звучиш така, сякаш си в тунел или нещо подобно.

— Във ваната.

Нико шумно изпуска въздух и гласът му става нисък и дрезгав.

— Гола ли си в момента?

— Мда. И тъкмо си мислех за теб, когато телефонът звънна.

— О, така ли, за какво си мислеше?

— Начинът, по който ме докосваш. Нико простенва.

— Докосваше ли се?

Отговорът ми е искрен и излиза преди да мога да измисля нещо различно от истината.

— Мисля, че щях, ако не се беше обадил.

— Мамка му. — После замълчава за една дълга минута, а аз чакам да каже още нещо, но той не го прави.

— Какъв е проблемът?

— Убиваш ме, Ел. С теб имам чувството, че съм на четиринадесет. Разкарвам се наоколо надървен през половината време, само мислейки си за теб. Сега вече изобщо няма да мога да заспя тази нощ.

Усмихвам се, чувствайки се някак си доволна, че не съм единствената, която се чувства като полудял от хормони тийнейджър.

— Може би трябва да опиташ с вана.

Нико е мълчалив за минута. Тъкмо се каня да попитам дали още е там, когато най-накрая проговаря. Гласът му е тих:

— Докосни се за мен, скъпа. — Думите са напрегнати, увисват във въздуха около мен.

— Аз… аз никога… — Искам да му кажа, че никога не съм правила телефонен секс или да съм мастурбирала заради мъж преди, но думите засядат в гърлото ми.

— Можеш. — Нико усеща колебанието ми и няма да го позволи.

— Не е…

— Зърната ти твърди ли са? — Боже, обичам дори гласа му.

Поглеждам надолу към зърната си, едва са покрити от водата. Подути са и щръкнали и си мисля, че са се уголемили само през последните няколко минути.

— Да. — Отговорът ми излиза като шепот.

— Пипни едното. Потъркай пръст по върха му заради мен.

Отблъсквам колебанието си и правя каквото ми казва. Бавно прокарвам пръст по твърдото си зърно, правейки малък кръг. Вече подутите ми зърна отвръщат и набъбват още повече, толкова, че вече не са под повърхността на водата. Сега върховете им се подават от застиналата вода във ваната. Вече незащитени от топлината, хладният въздух ги посреща и сякаш всеки нерв в тялото ми е свързан към малките, стърчащи връхчета. Електрически заряд преминава през цялото ми тяло. Ако бях затворила очи, можех да се закълна, че току-що Нико духна отгоре им. Усещането ме изненадва и дори не се опитвам да прикрия ахването си.

Нико простенва.

— Стисни го. Силно.

Правя го. Хващам подутото си зърно между пръстите си и стисвам силно. Още една вълна електричество преминава през нервните ми окончания. Само че този път всичките пътища водят към едно място, в един и същ момент… клиторът ми. Набъбването на зърната ми сега изглежда е свързано с набъбването между краката ми. Нисък стон се изплъзва между устните ми.

— Хубаво е, нали, скъпа?

— Да. — Признавам, колебанието ми бавно се стопява.

— Трябва да пуснеш телефона си на високоговорител. Сложи го близо до теб. Правя каквото ми казва.

— Затвори очи.

Гласът на Нико от високоговорителя на телефона ми кара случващото се да изглежда още по-интимно, сякаш наистина стои до мен, казвайки ми какво да правя. Затварям очи, готова да си представя, че е в стаята при мен.

— С другата си ръка докосни клитора си. Знам, че вече е набъбнал за мен. Представи си, че съм там с теб, гледайки те. Седя зад теб, гледайки те как се докосваш. Надървям се като те гледам. Толкова си секси.

Плъзвам ръка по тялото си и оставям дълбокият, познат глас на Нико да изпълни сетивата ми. Почти мога да забравя, че собствената ми ръка търка възбудения ми клитор в малки кръгове, когато чувам нуждата в гласа му. Толкова е чувствено. Още един малък стон се изплъзва и Нико отговаря с ръмжене, звукът е отзвук на чисто мъжко удоволствие. Прави ме смела.

— Твърд ли си? — Най-накрая намирам дълбоко в себе си куража да направя нещо повече от това само да слушам.

— Твърд като камък. Толкова много искам да съм в теб. Дълбоко в теб. Имам нужда да изпълня това тясно малко котенце, скъпа.

О, Боже. Тялото ми се стяга при думите му и ги усещам, буквално усещам думите му да преминават през тялото ми.

— Това ли искаш? Искаш твърдия ми пенис в теб, нали?

— Да. — Гласът ми е дрезгав и изпълнен с нужда. Притискам се силно назад към стените на ваната, задникът ми се търка в чугуна. Представям си, че Нико е зад мен. Ерекцията му е зад мен, докато седя между краката му и той ме наблюдава. Наблюдава ме как се докосвам.

— Плъзни два пръста в това мокро котенце. Имам нужда да бъда в теб.

Колебая се само за секунда, преди да направя каквото ми нарежда, вкарвайки два пръста дълбоко в себе си. Има копнеж в мен, който трябва да достигна, но е извън обсег. От гърлото ми се изплъзва звук, който е кръстоска между стон и дума, а дори не съм сигурна каква би трябвало да е думата.

— Точно така, скъпа. Навътре и навън. Вътре в теб съм. По-силно. — Напрегнатият глас на Нико звучи толкова отчаян за освобождение, колкото се чувствам и аз. Представям си го. Широките му рамене и изопнати мускулести ръце. Красивите му зелени очи върху ми. Наблюдавайки ме. Тласъците на бедрата му. Дългият му, дебел пенис. Боже, пенисът му.

— О, Боже. — Стена, докато усещам безпогрешната пулсация, с която оргазмът ми взема надмощие.

— Свърши за мен. — Твърдият, командващ тон задейства оргазма ми и той се разпростира през мен. Усещам спазмите около пръстите си, когато тялото ми започва да пулсира неконтролируемо.

Чувам името на Нико отново и отново, но не регистрирам, че звукът идва от мен. Превзема ме. Напълно се предавам на оргазма и движа пръстите си навътре и навън, докато съм яхнала последната вълна от малки трептения.

Няколко минути по-късно гласовете и на двама ни звучат различно. Неясни и отпуснати са и се чудя дали и двамата ще спим по-добре тази нощ.

— Ти дали… — Гласът ми заглъхва. Искам да знам дали е свършил. Не съм съвсем сигурна какво бих направила, ако не е, но сега, когато съм намерила блаженството, изведнъж осъзнавам, че нямам представа дали той се е докосвал.

Нико се засмива на неизречения ми въпрос.

— Да, скъпа. Тази вечер и двамата ще спим добре.