Ви Кийланд
Струва си да се бориш (39)

Глава 39

Ел

Действително мога да видя лицето на смотания адвокат върху чувала, докато го налагам. Шибан късметлия е, че не довлякох нафукания му задник тук и вместо това не провесих него от веригата.

— Ще спреш ли да се държиш като разглезен лигльо и да отидеш при момичето си? — Прийч има късмет, че е стар, иначе щях да сритам и неговия задник.

— Тя вече не е моето момиче. — Удрям чувала силно с ляв, а после и с бърз десен. Кокалчетата ми са изхвръкнали, но усещането от болката е твърде добро, за да се спра.

— Може би си се размекнал. — Прийч застава зад чувала, докато говори. Умен ход.

Спирам с ударите, за да му отговоря.

— Не иска да ме вижда повече. Как това ме прави размекнат? — Думите ми са гневни, на ръба на избухливостта, а юмруците ми са здраво стиснати от двете ми страни. Но Прийч не трепва. Старецът има стоманени топки.

— Онзи Нико, когото познавам, е боец. Тя не си ли струва да се бориш? — Прийч ме уцелва с последния си вербален удар и си тръгва.

* * *

Умът ми е потопен в мисли, докато се къпя. Чувствам се така, сякаш може да експлодирам. Това, че я видях тази вечер, прецака главата ми. За секунда си помислих, че има шанс. Защо иначе Реджина ще ми каже да отида в ресторанта? Да не е искала да види как спуквам от бой Уилям? И бих могъл да се закълна, че имаше нещо в очите на Ел, когато и тя ме видя. Но тя остана на място… до него… и отново ме остави да си тръгна. Остави ме. Мамка му, Прийч е прав, държа се като проклет женчо. Спирам да я оставям тя да взима решенията. Тя си струва… струва си да се боря.

* * *

Почти полунощ е, когато пристигам пред вратата й. Ако този задник е вътре, тревожа се какво може да направя. Но спирам да стоя отстрани. Имам доста багаж, който тя не заслужава, но мога да го нося и за двама ни. Няма да се дам без борба. Почуквам на вратата и чакам.

След няколко минути вратата се отваря и съм облекчен да видя, че изглежда е спяла. Тя поглежда към мен и за минута просто стоим там, никой не проронва дума. После го улавям. Това е разликата между добрия боец и страхотния боец. Да разчиташ очите на опонента и да откриваш момента. И да действаш. Така и правя. Действам.