Ви Кийланд
Струва си да се бориш (31)

Глава 31

Ел

Намирам местата ни за мача и доведеният ми брат Макс е развълнуван от това колко близо седим. До ринга. Или би трябвало да е до клетката, след като технически няма ринг, а вместо това се бият в клетка? Не седяхме толкова близо на първия и единствен мач, на който съм била, и въпреки това се свивах при всеки удар. Насилието е нещо, което винаги съм избягвала, откакто бях достатъчно голяма, за да контролирам сама пътя си. И въпреки това седя тук, канейки се да гледам как някой, когото обичам, ще потроши друго човешко същество. Или по-лошо, самият той да бъде потрошен. Едва дремнах през изминалата нощ, измъчвайки се заради идването тук. И все пак чувствам, че тялото ми е напълно будно, необичайно нащрек.

Лили, зълвата на Нико, пристига с антуража си и няма съмнение, че мъжът, който стои до нея, е Джо, по-големият брат на Нико. Като две капки вода са, само дето брат му е съвсем малко по-нисък и има малко коремче. Докато Нико няма нито грам мазнина по тялото си. Лили ме представя на съпруга си и той се усмихва. Усмивката е същата като на Нико, само че без трапчинките. Да я видя на лицето на друг мъж е почти странно, но някак си бързо ме предразполага към него. Има усещане за фамилиарност, което ме кара да се отпусна заради приликата.

Лили ме представя и на тийнейджър на име Вини. Чувала съм Нико да говори за него. Всъщност не малко. Семейството на Нико неофициално го е осиновило, интересувайки се силно от момчето с лош живот у дома. Изглежда са се сплотили около него като семейство, всеки осигурявайки различен вид подкрепа, където им е възможно.

Вини е облечен с тениска с образа на Нико и забелязва, че я оглеждам.

— Аз направих снимката. — Гордо вдига фотоапарат, докато говори.

— Е, блузата е много готина.

— Наистина ли ти харесва?

— Да. — Усмихвам му се. Мога да видя, че Вини се бори със същите тийнейджърски неволи, каквито често забелязвам и у Макс. Иска да е отпуснат и самоуверен, но понякога не може да скрие вълнението си. Очарователно е.

Мисля, че преценява искреността ми. После кимва веднъж с глава и продължава.

— Ще ти направя една. Нико ще полудее по това мацката му да носи блуза със снимката му.

Всички се смеем на коментара на Вини, но не мога да не си помисля, че момчето има право. На Нико толкова ще му хареса да нося негова снимка върху гърдите си, за да отпъждам другите лъвове, когато той не е наоколо. Той е умно хлапе, добре познава Нико.

Вини и доведеният ми брат веднага се сприятелиха и се радвам, че това ми дава малко време да опозная Лили по-добре, преди да започне мача. Плюс това момчетата ще се забавляват повече, ако не стоя помежду им и да се свивам при всеки удар.

Дори не осъзнавам, че се въртя на седалката си, но Лили забелязва.

— Нервна ли си? — Тя ми се усмихва. Усмивката е истинска и имам чувството, че по някаква причина намира за забавна неспособността ми да седя мирно.

— Толкова ли е очевидно?

— Ами, предположих, че или е това, или много ти се ходи до тоалетната, заради начина, по който се клати този крак. — Тя посочва с глава към крака ми, който подскача нагоре-надолу като луд. Дори не бях осъзнала, че го правя. Усмихвам й се и принуждавам крака си да кротне.

— Боят никога не е бил моето нещо. — Това е най-голямото подценяване на годината.

— Е, не се тревожи тогава. — Тя прави пауза и се поизправя на стола си, мълчаливо обявявайки увереността си в следващите си думи. — Това няма да продължи повече от тридесет секунди. Нико може да повали този клоун с една ръка, вързана зад гърба.

* * *

Минава почти цял час, преди опонентите да бъдат повикани в клетката. Седя, докато момичета в оскъдни бански разнасят рекламни табели, коментатори дават предсказанията си за мача, а Макс и Вини изяждат по три хотдога. Лили и Джо се опитват да ме убедят да изпия по бира с тях. Знам, че се опитват да помогнат, да ме накарат да се отпусна малко. Но съм наясно с ефекта на алкохола върху емоционалното ми състояние и твърде много ме е страх да не изгубя контрол. Каня се да гледам мъжа, по когото съм луда, да прави неща, за които се опасявам, че ще събудят лоши спомени. Спомени, които не мога да си позволя да асоциирам с Нико Хънтър.

* * *

— Дами и господа, в червения ъгъл, с височина метър и деветдесет, тежащ сто килограма, той е бившият шампион в тежка категория, той няма нужда от представяне пред дамите… Пред вас е Нико „Сваааляяячът“ Хънтър. — Тълпата полудява, но не и наполовина толкова, колкото Вини, който скача нагоре-надолу и крещи толкова силно, че виждам вените, изскачащи отстрани на врата му. Лили поглежда към мен, после към Вини, а после обратно към мен и дете избухваме в смях, но никой не може да ни чуе, стоейки до фена номер едно на Нико.

Опонентът на Нико е представен и получава само част от възгласите, плюс няколко освирквания за горкия човек. Предимно от Вини и доведения ми брат. Говорителят изрежда куп правила и бърбори някаква информация за дисциплини, никое от които не ми говори много. Отбелязвам си наум да науча повече за този спорт и го оставям настрана за следващия следобед, в който ще съм сама с Гугъл.

Двамата мъже се обръщат, за да отидат до срещуположните си ъгли, и Нико застава с лице към тълпата за пръв път, откакто излезе на арената. Неоспоримо е наслада за очите, фантазията на всяка жена. Той е висок и великолепен, с квадратна челюст и очи с цвета на нефрит. А тялото му, о, тялото му. Бих могла да се изгубя във вдлъбнатините от мускулите му. Но не само аз забелязвам. Жени викат и му свиркат като работници на строителен обект, когато покрай тях премине жена с къса пола в лятната жега. Нико или не го е грижа, или е толкова съсредоточен, че не би допуснал външна намеса. Предполагам, че вероятно е станал експерт в това да се изолира от тълпата. Но после завърта глава и очите му моментално намират моите сред публиката. И го задържат. Вероятно има десет хиляди крещящи човека в залата, но за няколко кратки секунди там сме само аз и Нико. Той не се усмихва или да ме поздрави открито, но иска да знае, че съм тук. Наблюдавайки го. Подкрепяйки го. И най-накрая осъзнавам, дори с моето минало, че няма друго място, на което да предпочитам да бъда.

Първият рунд продължава само пет минути, но по-скоро ми се струва като пет часа. Бързо научавам, че е много по-трудно да гледаш мач, когато в клетката е някой, за когото те е грижа. Вратите на клетката се затварят и си поемам дълбоко дъх, надявайки се, че Лили е права и мога да издишам след тридесет секунди, когато всичко ще е приключило.

Нико се държи, но определено не е неравностойният мач, който всички очевидно са очаквали. Почивката между рундовете е кратка, но Прийч изглежда прекарва цялото време, викайки на Нико. Нещо не е наред. Мога да го видя в начина, по който Прийч крещи и Нико не го отразява. Личи си и по лицето на брата на Нико.

Двамата мъже захващат отново след почивка, която е твърде кратка, за да си поема дъх аз, камо ли пък някой боец. Този път има по-малко скачане един срещу друг. Ударите започват и гледам, докато опонентът на Нико го удря директно от лявата страна на челюстта. Истинска вълна на гадене минава през мен и за секунда си мисля, че може физически да ми прилошее. Нико изглежда бесен, но поема удара, едва губейки баланс. Той отвръща на удара и опонентът му прави две крачки назад заради силата на удара, но остава на крака. Падни, мамка му, падни.

Най-накрая Нико събаря опонента си на земята, бързо го поваля по гръб и Нико е отгоре му. Опонентът му е напълно открит и изглежда Нико има идеалната възможност да удари. Подготвям се за онова, което изглежда ще се случи с горкия проснат по гръб на земята мъж, в такава уязвима позиция. Но то не се случва. Няколко секунди по-късно опонентът му се изправя отново и двамата мъже преминават към борба на пода.

Когато рундът най-накрая свършва, отлепям поглед от клетката, колкото да погледна Лили. Чувствам се отчаяна.

— Всичко наред ли е? Не изглежда като лесния бой, за какъвто го мислеше?

Лили ме поглежда и виждам проблясък на болка в очите й. Разстроена е заради боя, но нещо в изражението й ми казва, че болката няма нищо общо с това, че опонентът на Нико е успял да се задържи по-дълго, отколкото са предполагали всички. Лили отваря уста, за да отговори, но после спира и я затваря. Но Джо се намесва.

— Той се страхува да го нарани. Това там, не е Нико, който се бие. Виждал съм го да удря по-силно по време на спаринг в залата, докато загрява.

По-бързо отколкото мога да поема значението на думите, които бавно осмислям, почивката свършва и двамата мъже се срещат отново в центъра, готови за последния рунд. Минават само няколко секунди, когато опонентът му удря силно, уцелвайки Нико с ритник в ребрата, изглеждайки така, сякаш може да счупи някои от тях. Отново, Нико не залита, остава на крака. Но нещо друго се случва, виждам го по лицето му. Бесен е. Наистина бесен.

Отговорът му е да се хвърли към опонента си, поваляйки го тежко на земята. Нико се движи бързо и за секунди го заключва в някаква сложна хватка, която изглежда така, че ако мъжът помръдне на сантиметър, ръката му ще се счупи на две. Нико извива тяло, за да добави натиск, а мъжът тупа с ръка по тепиха, предавайки се.

Тълпата реве, някои от жените стоят върху седалките си и размахват плакати, казващи на Нико, че го обичат. Щастлива съм, че свърши, но някак си не мога да намеря у себе си сили да викам. Знам, че трябва да празнувам, той победи, но не го усещам като победа. След като оглеждам тълпата, се обръщам, за да видя, че Лили и Джо също не празнуват.

Говорителят вдига ръката на Нико, обявявайки го за победител и го зървам за пръв път. Той също не се усмихва. Лицето му е празно, лишено от всякаква емоция и изпраща тръпка надолу по гръбнака ми. Забелязвам, че не гледа към мен, дори като се отправя навън, когато минава покрай нашия ред. За пръв път тръпката, която получавам от Нико Хънтър не е добре дошла.