Метаданни
Данни
- Серия
- ММА боец (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Worth the Fight, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Zaharka, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 67 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране
- Silverkata (2020)
Издание:
Автор: Ви Кийланд
Заглавие: Струва си да се бориш
Преводач: Zaharka
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: Читанка
Година на издаване: 2020
Тип: роман
Националност: американска (не е указана)
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14165
История
- — Добавяне
Глава 28
Нико
— Сигурно е хубаво да имаш адвокат, който да прави домашни посещения. — Прийч килва брадичка към рецепцията, където Сал насочва Ел в моята посока. Тя ми се усмихва и аз й се усмихвам в отговор. Тридесет набирания ме делят от приключването на сутрешната ми тренировка, но да видя Ел ми дава прилив на адреналин и изведнъж вече нямам усещането, че дотук съм направил седемдесет.
Вече мина повече от месец, а все още съм хлътнал по нея така, както в деня, в който я срещнах. Тя няма представа колко е секси. Тялото й е адски пламенно, когато е гола под мен, но напълно й пасва вида на секси библиотекарка, когато се облече с тези костюми с тясна пола, с които ходи на работа.
— Здравей, Прийч.
— Здрасти, Ел. Момчето ти ще приключи след няколко минути.
Тя ме поглежда, докато се набирам на лоста, а аз наблюдавам как поглъща с поглед голият ми торс, който се извива, за да ме издигне нагоре-надолу. Мамка му, начинът, по който ме гледа, сякаш иска да ме изяде, ме убива понякога.
— Донякъде ми харесва там горе. Може би днес може да го накараш да направи няколко допълнителни заради мен? — Тя дразни Прийч и той се смее.
— Чу ли това, Нико, жената не мисли, че работиш достатъчно.
Довършвам последното си набиране и скачам от лоста. Изпотих две блузи тази сутрин и отново съм подгизнал. Вир-вода, след като хвърлих втората блуза преди час.
Надявайки пакостлива усмивка, изминавам целенасочено няколкото крачки между мен и Ел и я вдигам, триейки потното си тяло по хубавичкия й, чист костюм.
— Така ли било, мислиш си, че се размотавам, а? — Тя пищи насреща ми да я пусна, но чувам усмивката в гласа й, докато ме удря по гърба в протест срещу потното ми тяло, което унищожава костюма й.
Поставям я нежно да стъпи на крака и й давам целувка по устата. Тя се преструва на бясна, но не е и двамата го знаем. Но ще го изиграем така или иначе.
— Идвам чак до тук, за да взема тези договори, а това е благодарността, която получавам. — Тя сочи към мокрите петна, които съм оставил върху костюма й. — Следващият път ще изпратиш куриер да ми ги донесе.
Прийч се отдалечава, смеейки се.
— Хайде, ще си взема бърз душ горе, а ти може да погледнеш частта, която не разбирам. Ще ти позволя да ме гледаш под душа, за да ти се реванширам. — Намигам й, хващам я за ръка и тръгвам към асансьора, без да чакам отговора й.