Метаданни
Данни
- Серия
- ММА боец (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Worth the Fight, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Zaharka, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 67 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране
- Silverkata (2020)
Издание:
Автор: Ви Кийланд
Заглавие: Струва си да се бориш
Преводач: Zaharka
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: Читанка
Година на издаване: 2020
Тип: роман
Националност: американска (не е указана)
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14165
История
- — Добавяне
Глава 26
Нико
— Мацката онази вечер има страшен балкон, а, Свалячо? — Франк Лоусън е абсолютен задник. Винаги е бил. Дори не бях забелязал, че е бил в залата онази вечер, когато с Ел минахме.
— Не е просто някоя мацка и си дръж очите далеч от нея, когато е тук, или ще си търсиш друго място за трениране. — Цялото помещение замлъква. — След като ти сритам задника.
Франк вдига ръце, предавайки се преувеличено, и чувам как някои от момчетата се смеят тихо отзад.
— Хей, Франк, на Нико му трябва спаринг-партньор, какво ще кажеш? — Прийч се намесва. Обичам това как Прийч винаги се грижи за мен. Току-що ми даде оправдание да сритам този задник и да кажа, че е тренировка.
Погледът ми е леден, когато Франк ме поглежда. Знае, че съм бесен. Но цялото място все още е потънало в тишина и сега би изглеждал като женчо, ако откаже.
— Ъмм… разбира се.
Прийч ми намига, когато се обръщам да си довърша загряването. В лош ден мога да поваля Франк с една ръка, вързана зад гърба ми. Днес и двете няма да ми трябват.
* * *
Няколко часа по-късно, двамата с Прийч заключваме и си приготвяме протеинови шейкове. Аз трябва да наваксам с калориите, а Прийч заформя шкембенце.
— Добави малко допълнително фъстъчено масло в моя. Плясвам Прийч в корема.
— Нямаш нужда от никакво допълнително фъстъчено масло, старче.
— По-добре се моли да изглеждаш толкова добре като мен, когато станеш на моята възраст. — Той си глътва корема и изпъва рамене, докато говори.
— Ще се тревожа за това след седемдесет или осемдесет години, когато ще съм почти на твоята възраст. — Отговарям на Прийч със сарказъм. Такива сме ние. Дразним се, бием се, караме се и се вбесяваме един друг. Но той ми е като баща, дъртото копеле.
— Да, ама, с количеството храна, което поемаш, си мисля, че няма да го докараш до моята дълбока старост. Новата ти дама готви ли добре?
Засмивам се.
— А, това ще да е „не“. Направих й яйца миналата сутрин и тя си помисли, че с магия съм ги направил толкова вкусни. Всичко, което сложих вътре, беше сол и пипер.
— Ами тогава е добре, че изглежда така, щом не може да готви. — Прийч ме дразни.
— Внимавай, старче, или ще сритам и твоя задник. — Подавам му неговия шейк с допълнителна лъжица фъстъчено масло.