Към текста

Метаданни

Данни

Серия
ММА боец (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Worth the Fight, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 67 гласа)

Информация

Форматиране
Silverkata (2020)

Издание:

Автор: Ви Кийланд

Заглавие: Струва си да се бориш

Преводач: Zaharka

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: Читанка

Година на издаване: 2020

Тип: роман

Националност: американска (не е указана)

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14165

История

  1. — Добавяне

Глава 26

Нико

— Мацката онази вечер има страшен балкон, а, Свалячо? — Франк Лоусън е абсолютен задник. Винаги е бил. Дори не бях забелязал, че е бил в залата онази вечер, когато с Ел минахме.

— Не е просто някоя мацка и си дръж очите далеч от нея, когато е тук, или ще си търсиш друго място за трениране. — Цялото помещение замлъква. — След като ти сритам задника.

Франк вдига ръце, предавайки се преувеличено, и чувам как някои от момчетата се смеят тихо отзад.

— Хей, Франк, на Нико му трябва спаринг-партньор, какво ще кажеш? — Прийч се намесва. Обичам това как Прийч винаги се грижи за мен. Току-що ми даде оправдание да сритам този задник и да кажа, че е тренировка.

Погледът ми е леден, когато Франк ме поглежда. Знае, че съм бесен. Но цялото място все още е потънало в тишина и сега би изглеждал като женчо, ако откаже.

— Ъмм… разбира се.

Прийч ми намига, когато се обръщам да си довърша загряването. В лош ден мога да поваля Франк с една ръка, вързана зад гърба ми. Днес и двете няма да ми трябват.

* * *

Няколко часа по-късно, двамата с Прийч заключваме и си приготвяме протеинови шейкове. Аз трябва да наваксам с калориите, а Прийч заформя шкембенце.

— Добави малко допълнително фъстъчено масло в моя. Плясвам Прийч в корема.

— Нямаш нужда от никакво допълнително фъстъчено масло, старче.

— По-добре се моли да изглеждаш толкова добре като мен, когато станеш на моята възраст. — Той си глътва корема и изпъва рамене, докато говори.

— Ще се тревожа за това след седемдесет или осемдесет години, когато ще съм почти на твоята възраст. — Отговарям на Прийч със сарказъм. Такива сме ние. Дразним се, бием се, караме се и се вбесяваме един друг. Но той ми е като баща, дъртото копеле.

— Да, ама, с количеството храна, което поемаш, си мисля, че няма да го докараш до моята дълбока старост. Новата ти дама готви ли добре?

Засмивам се.

— А, това ще да е „не“. Направих й яйца миналата сутрин и тя си помисли, че с магия съм ги направил толкова вкусни. Всичко, което сложих вътре, беше сол и пипер.

— Ами тогава е добре, че изглежда така, щом не може да готви. — Прийч ме дразни.

— Внимавай, старче, или ще сритам и твоя задник. — Подавам му неговия шейк с допълнителна лъжица фъстъчено масло.