Ви Кийланд
Струва си да се бориш (14)

Глава 14

Ел

Тръгвам си от работа в пет часа, вместо в обичайните седем или осем в петък вечер, така че да имам време да се приготвя за срещата си с Нико. Избръсвам си краката и си слагам дантелен комплект от сутиен и бикини… за всеки случай. Не че планирам да спя с него тази вечер, но бих се заблуждавала, ако си помисля, че бих спряла нещата, ако започнат да ескалират. Нико Хънтър може би е моят криптонит.

Звъни се на звънеца и се чувствам сякаш отново съм на петнадесет. Готиното момче се кани да ме заговори, а аз си гълтам граматиката и се излагам като се задавям, когато се опитвам да проговоря. Какво, по дяволите, не ми е наред? Умна съм и овладяна, а се държа като пълен идиот. Отварям вратата и се усмихвам. Всъщност си мисля, че може да съм припаднала от радост, вместо да съм се усмихнала. Хората наистина ли припадат от радост?

Отстъпвам, за да позволя на Нико да влезе. Той пристъпва навътре и се обръща с лице към мен. Гърбът ми е опрян на вратата, когато той навежда глава към моята, прокарвайки нежно устни по моите.

— Здравей.

— Здравей. — Моят отговор е едва доловим шепот заради опрените му в моите устни.

Нико има палав поглед, който ме кара да искам да ми прави разни неща. Подпалва желанието ми мощните му ръце да ме приковат към вратата и да ме оставят безсилна. Не е чувство, което ми е познато, и ме плаши също толкова, колкото ме и вълнува.

Той влиза в апартамента ми, който моментално изглежда по-малък с такъв масивен мъж, стоящ в него.

— Готвила си?

— Ако може да се нарече така.

— Мирише добре. — Нико сбръчква нос и лицето му е абсолютно прелестно. Кара го да изглежда като петгодишен. Очарована съм как такъв едър, силен мъж може да изглежда така прелестно, че ми отнема минута, за да регистрирам думите му. — Но мисля, че нещо гори.

Пушек се издига от фурната, когато отварям вратата. Грабвам две ръкохватки и изваждам сьомгата, която е паднала жертва в неспособните ми кулинарни ръце. Хубавият прасковенорозов цвят отгоре сега е кафяв. Не знам как може да е изгоряла толкова бързо, беше вътре за по-малко от половин час.

Нико идва зад мен, протяга се от едната ми страна и завърта копчето на фурната.

— Печи, не изгаряй.

Вдигайки поглед към него, той вижда, че думите му не значат нищо за мен, затова обяснява.

— Трябва да нагласиш фурната на печене, а не на изгаряне.

Нико отива до хладилника и отваря вратата му, за да се самообслужи. Виждам, че взима нещо от шкафа, но съм твърде заета да мисля как да спася бъркотията, която произведох, за да обърна внимание. Оставя чаша вино, която ми е налял, на плота до мен и се обляга обратно на плота в U-образната ми кухня.

Вдигам чашата към устните си и отпивам голяма глътка, преди да се обърна с лице към Нико, който стои на няколко крачки от мен.

— Съжалявам, вечерята е съсипана.

Нико ми се усмихва и не казва нищо цяла минута.

— Ела тук. — Гласът му е тих и нежен, а той ми протяга здрава ръка. Подчинявам се и ръцете му се обвиват около кръста ми, придърпвайки ме плътно до гърдите му, докато навежда устата си към моята. Устните ни се срещат и следвам напътствията му като се разтварят. Езикът му бавно облизва очертанията на устните ми, изпращайки тръпка надолу по гръбнака ми.

Тих стон се изплъзва от устата ми и усещам как хватката му се затяга в отговор. Изненадвам дори самата себе си, когато захапвам долната му устна, изтръгвайки тих стон от него, което кара мястото между краката ми да потръпне от вълнение. Нико накланя глава и целувката ни се задълбочава, езиците ни проучват устата на другия със страст, която никога не съм познавала или очаквала, и въпреки това чувството е толкова естествено и правилно.

И двамата пъхтим шумно, когато спираме, за да си поемем въздух.

— Липсваше ми. — Гласът му е тих и дрезгав. Порочен. Минали са само два дни, откакто се видяхме, но и той ми липсваше.

— И ти на мен. — Успявам да изкарам думите измежду глътките въздух.

Хватката на Нико се затяга около мен почти болезнено, но не ми пука. Ръцете му са на кръста ми и, когато ме придърпва по-близо до себе си, мога да усетя ерекцията му срещу корема си и ми се приисква да се протегна помежду ни и да го сграбча. Да усетя дебелината, която пулсира срещу мен.

Мисля, че ще ме целуне отново, но вместо това поставя нежна целувка на върха на носа ми, а после и на челото ми, преди да потъна в мечешка прегръдка. Това е толкова чувствен момент и толкова неочакван след страстта от целувката му само преди минута.

Твърде скоро след това, Нико отпуска хватката си около мен.

— Къде е чекмеджето ти с менюта?

— Откъде знаеш, че имам чекмедже с менюта?

— Сега вече от първа ръка съм виждал как готвиш, забрави ли?

Игриво го первам през корема с опакото на ръката ми и сякаш се сблъсквам с тухлена стена.

— Второто чекмедже отдясно на мивката. Нико ровичка из менютата.

— Ядеш тези боклуци?

— Кои? — Поглеждам към купчината менюта, мислейки си, че е открил някое, което не одобрява.

— Всичките. — За първи път поглеждам към купчината менюта и виждам, че е доста голяма.

— Само когато искам да ям. — Ухилвам се и Нико клати глава неодобрително, но мога да кажа, че само ме дразни. Ако имах тяло, което да изглежда като неговото, аз също щях да се храня само със здравословна храна. Можеше даже да се науча да готвя, ако изглеждах като него.

Едно меню грабна вниманието му и явно спечели одобрението му.

— Има ли нещо, което не ядеш?

— Доста съм лесна.

Отговорът ми печели дяволита усмивка, преди Нико да извади телефона си и да поръча.

След като приключваме с храненето, Нико ми показва филма, който е донесъл, а аз поглеждам към филма, после към лицето му.

— Наистина ли искаш да гледаш това?

Ъгълчетата на устата му трепват в едва прикрито веселие.

— Не съвсем.

— Тогава защо го донесе?

— Помислих си, че ще ти хареса?

Накланям глава, за да преценя мъжа. Печели точка за това, че е донесъл нещо, което си е мислел, че ще харесам, но няма да оставя да му се размине толкова лесно.

— Защо?

— Какво защо?

— Защо си си мислел, че ще харесам „Тетрадката“?

— Защото си жена, а жените харесват такива сантиментални глупости.

Вземайки ръката му, аз го повеждам към шкафа до хола ми и отварям вратата, за да разкрия два рафта, пълни с някои от любимите ми филми. Той разглежда заглавията и после ме поглежда шокирано, сякаш току-що му бях показала труп, който пазех заключен в килера, вместо обикновена филмова колекция.

— Харесваш екшън филми?

— Колкото повече скокове от самолет, толкова по-добре.

Нико обвива ръка около кръста ми и ме завърта, дръпвайки ме към гърдите си, преди да залепи целомъдрена целувка на устата ми. Поглежда надолу към мен.

— Мда, напълно си струваше.

За малко да не чуя думите му, толкова тихо ги произнася.

— Какво си струва?

Още една целувка е поставена на устните ми.

— Нищо.

* * *

По време на филма периодично се натискаме. Големите ръце на Нико се плъзгат по тялото ми. Пръстите му се забавят, когато минават покрай извивката на гърдите ми, а палецът му едва докосва извивката отдолу така, че не съм сигурна дали пръстите му ме докосват наистина или просто са много близо.

Когато финалните надписи на филма се появяват на екрана, ние сме заключени в гореща целувка, която не искам да свършва. Ръцете ми бавно се спускат от мускулестите му гърди и спират на корема. Никога не съм била тази, която прави първата крачка, но в този момент не ми пука. Искам още от този мъж. Имам нужда от още. Ръцете ми се плъзгат под блузата му и нежно прокарвам нокти по стегнатата плът, докато ръцете ми проследяват пътя им надолу, спирайки, когато усещам края на колана му.

Ниско ръмжене се надига от Нико и той насочва гърба ми към дивана, докато се намества върху мен. С тежестта му, която ме притиска, мога са усетя всеки от мускулите му срещу себе си и се кълна, че мога да свърша, преди голата ни плът да се срещне. Просто е толкова невероятен. Тих стон се измъква отнякъде дълбоко в мен и целувките ни стават по-дълбоки, почти обезумели.

Стенейки, Нико сяда и ме оставя бездиханна на дивана. Тялото ми е отчаяно и иска още. Когато вдигам поглед, виждам как Нико прокарва раздразнено ръка през косата си.

— Защо спря? — Гласът ми излиза като на мрънкаща гимназистка, която е несигурна пред новото си гадже. Но в това ме превърна този мъж, запъхтяно дишане и желание без щастлив край.

— Нямаш представа колко е трудно да спра. — Гласът му е суров и честен, и изпълнен с емоция. Някак си ме кара да се чувствам по-добре като знам, че не му е лесно. Но и ме обърква. Защо продължава да спира?

— Тогава защо?

Нико се напряга за момент.

— Защото искам първо да ме опознаеш, така че да не те прогоня.

— Защо би ме прогонил?

Замисля се дълго, преди да отговори.

— Защото съм такъв. — Нико ме поглежда и нежно докосва лицето ми с палец. — Ти си красива, умна, силна жена, към която са се отнасяли като с дама.

Объркана съм от думите му и Нико го вижда на лицето ми. Придърпва ме към себе си и заравя лице във врата ми. Дъхът му е толкова близо до ухото ми, когато проговаря, че усещам думите с тялото си, когато ги изрича.

— Но когато най-накрая се озовеш под мен, няма да се отнасям с теб като с дама.