Ви Кийланд
Струва си да се бориш (20)

Глава 20

Ел

Нико ме вдига сякаш не съм нищо повече от кукла и ме слага да седна отново върху плота. За втори път ме измества от пътя си. Мъжът със сигурност е териториален по отношение на кухнята си, когато готви, и странно, но го намирам за секси. Вътрешната страна на ръката му се отърква в извивката на гърдата ми всеки път, когато ме вдига, а аз трябва да кръстосам крака и да стисна бедра, за да попреча на тялото си да му отговори.

— Виждал съм те как готвиш, помниш ли? Мисля, че сам ще се заема с това. — Ухилва се насреща ми. Наперена усмивка, която би трябвало да ме раздразни. Но вместо това откривам, че му отвръщам със същата усмивка. Усмихвам му се, след като току-що ме е обидил. Мъжът ме кара да изгубя всичкия си здрав разум.

Вечерята е възхитителна. Опознаваме се малко по-добре един друг. Разказвам му за работата си, за работата си като доброволка в клиниката за жени, жертва на насилие, както и някои неща за детството си. Прескачам годините между единадесет и седемнадесет. За мен те вече не съществуват. Нико ми разказва за залата си и за някои от другите продукти, които подкрепя, и съм впечатлена колко много знае за тях. Очевидно не подкрепя нещо, освен ако не го използва и не го одобри. За разлика от много атлети, които подкрепят един продукт и използват друг, изглежда парите не купуват одобрението му.

След вечерята му казвам да отиде да се отпусне и да ме остави да разчистя. Не ме слуша, така че вместо това го правим заедно. Усещането да чистя кухнята му е естествено и комфортно. Лесно работим заедно, без усилие… сякаш сме го правили хиляди пъти преди. Не за първи път имам такова усещане, когато съм с Нико. Понякога чувствам, че го познавам много по-дълго, отколкото в действителност. Странно познато и все пак напълно ново и вълнуващо в същото време.

Пулсът ми се ускорява, когато Нико ми налива чаша вино и намаля осветлението в кухнята. След като вечерята е минала, вече няма какво да запълва времето ни. Освен онова, което и двамата очакваме да се случи. Не се познаваме от толкова дълго и все пак се чувствам така, сякаш цяла вечност чакам тази нощ. От деня, в който влезе в офиса ми.

Той поема ръката ми и ме повежда към дивана. Нико вдига поглед към мен и наперената му усмивка е изчезнала, заменена от нещо, което не съм очаквала да видя изписано на лицето му. Изглежда притеснен. Издиша шумно, изкарвайки дълбоко дъх, който не съм осъзнавала, че е задържал, а ръцете му минават нервно през косата. Изглежда се подготвя да ми каже нещо. Да съобщи лоши новини. Стомахът ми се преобръща при тази мисъл.

— Някога присъствала ли си на боен мач? — Апартаментът е тих и гласът му е толкова нисък, че звучи почти огорчено.

— Имаш предвид мач по ММА?

— Да. — Той изчаква мълчаливо за отговора ми.

— Веднъж.

Веждите на Нико се стрелват нагоре. Изненадан е, че съм била на мач. Ухилвам се насреща му. Прав е да бъде изненадан, все още не мога да повярвам, че бях изнудена да отида. Не съм му казвала, че съм била на един от неговите мачове. Особено пък онзи, който видях. Той ми се усмихва в отговор, но после лицето му помръква, преди да продължи.

— Кой се биеше?

— Ти. — Не е като темата да е изниквала в разговорите ни и да съм го излъгала, но все пак се чувствам сякаш съм направила нещо нередно задето не съм му казала, че съм била на мач. На онзи мач.

Отговорът ми го хваща неподготвен.

— Виждала си ме да се бия?

— Веднъж.

— Кой мач?

— Не помня името на другия мъж. — Би трябвало да помня, помня всичко. Но не лъжа, когато му отговарям. Толкова добре съм блокирала цялото нещо от паметта си, че наистина не помня. Добра съм в това. За щастие понякога умът ми минава в защитен режим.

— Победих ли? — Виждам намек за наперената му усмивка. Сигурно винаги е печелил.

— Да. — Усмихвам се.

— Той предаде ли се или беше отсъдено?

— Ъммм. — Нямам представа как да отговоря на този въпрос. Нико вероятно мисли, че не знам какво значи другия да се предаде. Но аз знам. Само дето в този мач опонентът му не се предаде и нямаше нужда да отсъждат.

— В кой рунд спечелих?

— Мисля, че беше вторият.

Наблюдавам, докато лицето му се променя. Очите му се затварят, когато осъзнава кой мач съм гледала. Красивото му лице е огорчено и не съм сигурна дали е заради спомена за онази нощ или защото току-що му казах, че съм била там. Не казвам нищо, защото не съм сигурна какво да кажа. Знам само, че ме боли от това да го виждам наранен. Физически.

Пресягам се и поемам двете му ръце в своите и нежно ги стисвам, умолявайки го да ме погледне. Той не помръдва за един дълъг момент. С все още наведена глава, най-накрая вдига поглед към мен. Онова, което виждам, ми къса сърцето. Сурова болка в очите и тъга по лицето му.

— Знаеш. — Гласът му е напрегнат и имам желание да му помогна. Да се почувства по-добре. Да го накарам да забрави спомена, който му причинява толкова болка. Понякога може да бъде непоносимо, знам го твърде добре. През всичките онези години нямах никого, който да ми помогне да забравя.

Кимвам веднъж. Думите му не бяха въпрос, но въпреки това му отговорих. Наблюдавам как Нико затваря очи за един дълъг момент, преди да погледне отново към мен. Нещо му хрумва и не съм сигурна какво е то, но част от болката, която беше там преди минута, изчезва. Част от нея е все още там, но сега не е толкова очевидна.

— Въпреки това си тук. — Лицето му е толкова сериозно и напрегнато. Това е толкова странен, сюрреалистичен момент. Очите му са приковани в моите, изпълнени с напрежение и болка, а всичко във фона изчезва. Няма нищо в този момент, освен мен и Нико. Тук и сега, всичко останало е просто мъгла, защото той е моят фокус.

Дори не знам откъде идва отговорът ми. Аз съм от типа хора, които мислят, преди да говорят. Но задържам погледа му, докато думите се изсипват от устата ми, времето спира при простия ми отговор от четири думи и когато отново тръгва, всичко е различно.

— Къде другаде бих била? — Думите ми са изговорени нежно, но моментално се свързват с Нико.

За част от секундата виждам нещо в очите му, което не мога да определя, но ме стопля цялата. Като да си обвит с топло одеяло, когато ти е студено, то ми носи утеха и топлина и искам просто да пропълзя под него и да остана там. Нико е мълчалив, когато се изправя. Поглеждам нагоре, точно когато той се пресяга надолу и ме взема в големите си ръце. Държи ме здраво, докато върви. Никой от нас не проговаря, просто се гледаме един друг.

Влизаме в онова, което би трябвало да е спалнята му и той нежно ме оставя по средата на голямото си легло. Но не се присъединява към мен веднага. Вместо това стои изправен и гледа. Мен, лежаща по средата на леглото му. Мисля, че запечатва в ума си гледката, сякаш иска да я прогори в мозъка си и да я запомни завинаги. Кара ме да се чувствам обожавана. Това е най-сладкото нещо, което е правил някой мъж, и ме оставя без думи.

Дългият му, бавен, горещ поглед се плъзга по тялото ми и когато очите му най-накрая стигат до моите, вече едва мога да чакам. Искам го. Толкова дяволски много. Всъщност е повече нужда, отколкото желание. Би трябвало да ме изплаши да изпитвам това чувство, но не е така. Няма място за страх помежду ни. Протягам се и му подавам ръка, а Нико мести поглед между очите и ръката ми и после пак обратно, преди да я поеме. Мълчаливото потвърждение на онова, от което се нуждая, е достатъчно и най-накрая получавам каквото искам.

Бавно, той наполовина покрива тялото ми със своето, другата половина от тежестта му е върху леглото. Частта, която ме докосва, е голяма и твърда и ми се ще тялото му напълно да покриваше моето, за да мога да почувствам всеки релефен мускул притиснат към мен. Вместо това той използва пространството между нас, за да прокара голямата си ръка по страната ми.

Ръката му започва по средата на бедрото ми и болезнено бавно поема нагоре. Очите на Нико не изпускат моите, докато ръката му се движи. Когато достига до гърдата ми, палецът му нежно се изпъва и обхожда извивката. Малък стон се изплъзва от мен, малък е, но Нико го долавя и действително мога да видя как зеленото в очите му потъмнява от отговора ми. Наблюдава ме, поемайки всяка моя реакция на докосването му и усещам, че е също толкова възбуден, колкото съм и аз от обикновеното му докосване.

Очите ми се затварят, когато ръката му достига до лицето ми. Нежно гали бузата си със загрубелия си палец. Нежно, леко, едва доловимо докосване. Чувственият му допир ме кара да се чувствам боготворена и се опитвам да попреча на емоциите да ме залеят. Такъв е инстинктът ми, но това е загубена битка. Такава, пред каквато не съм се предавала досега.

Отварям очи и наблюдавам как погледа на Нико се спуска към устата ми и после се връща обратно. Главата му се навежда и си мисля, че най-накрая ще ме целуне, но вместо това я допира до врата ми и вдишва дълбоко, помирисвайки ме. Издава ниско ръмжене, когато издиша и се кълна, че това кара всички косъмчета по тялото ми да настръхнат. Сякаш електричество преминава от върха на главата до върховете на пръстите ми и съм изпържена от заряда, който се изстрелва през мен.

Нико отдръпва глава от врата ми и очите му отново срещат моите. Сега е толкова близо до мен, че не мога да се въздържа да се протегна и да го докосна. Показалецът ми бавно се вдига и очертава красивите му, плътни устни с нежно докосване, бавно, запечатвайки формата им в паметта си. Устата му се разтваря и си поема дълбоко дъх, преди да затвори очи. Мога да видя, че се опитва да се контролира, когато ги отваря няколко секунди по-късно.

Невероятно секси е да гледаш толкова силен мъж толкова близо до това да загуби контрол. Подпалва нуждата ми да го притисна. Да го избутам през ръба на ограничението, където контролът му изчезва и дивият мъж, който виждам да се крие отдолу, поеме контрола. Искам да видя какво ще коства да го докарам до там.

След като приключвам с очертаването на устните му, пъхвам пръст в устата му. Топло е и влажно, и той приема подканата ми. Наблюдавам как отначало нежно засмуква пръста ми. Прехапвам собствената си долна устна, когато засмукването му става по-силно. Очите ми се откъсват от устата му, за да открият очите му и той все още ме гледа. Гледа ме как го гледам. Виждам блясък в очите му и забелязвам как ъгълчето на устата му се извива нагоре в самодоволна усмивка, точно преди да захапе пръста ми. Силно. Болката се стрелва през мен, премесена с нужда и желание, и моментално съм поразена от действието му.

Нико пуска пръста ми и си мисля, че го чувам да казва: „Ето го пожара“, и после е върху мен. Устата му покрива моята и се сливаме. Това е отчаяна целувка, с език и хлъзгава, със смучене и хапане. Такава, която ме поглъща още щом започва и моментално имам нужда от още.

Бедрата ми се повдигат към него и срещам твърдост. Дебела, твърда, здрава като скала твърдост. Тялото ми трепери от усещането за възбудата му толкова близо до мен и още един тих стон се изплъзва от мен. Не мисля, че някога съм стенала неконтролируемо, но сега се излива от дълбините ми. Нико се опитва да отдръпне глава, но обвивам здраво ръце около врата му и го задържам там, където имам нужда от него.

Той успява да се освободи от мъртвешката ми хватка и леко отдръпва глава.

Тъкмо се каня да се оплача, когато казва:

— Имам нужда да те вкуся цялата.

Сериозно си мисля, че получавам мини оргазъм при думите му. Мисълта за главата му между краката ми изпраща порочна тръпка надолу по гърба ми и се размърдвам, когато Нико отмества тежестта си от мен и се намества с глава между бедрата ми.

Забравям, че и двамата сме напълно облечени, докато Нико не избутва полата ми и устата му ме покрива, а дантеленото ми бельо е все още между нас. Усещам топлината от устата му и учестеното му дишане върху най-чувствителната ми кожа и това е мъчение. Нуждата да няма нищо помежду ни е непреодолима и съм на път да започна да го умолявам, когато усещам топлината от устата му да ме изоставя. Нико внимателно маха полата и бельото ми и се подготвям за експлозия. Но тогава той застава неподвижно. След няколко секунди поглеждам надолу, а той гледа нагоре към мен, чакайки да улови погледа ми, преди да проговори. Гласът му е тих и дрезгав, но пълен с очевидно желание.

— Искам да гледаш.

Тялото ми започва да се гърчи при думите му. Не мога да отговоря, но и не отмествам поглед. Нико бавно прокарва език от входа до клитора ми. Спира, когато стига до подутото ми снопче от нерви и леко го перва с език. Проскимтявам при нежното му докосване, но имам нужда от още. Повече триене, повече език, повече смучене. Просто повече. Повдигам бедра в търсене на повечето, което тръпна да открия, и Нико ми отправя знаеща усмивка. Знае точно какво ми причинява. Всякакъв срам от нуждата за още, който чувствам, излита през прозореца, когато осъзнавам, че ме дразни и преплитам пръсти в косата му, и натискам главата му към себе си, отчаяно търсейки триенето, от което се нуждая.

Устата на Нико ме покорява. Прави кръгчета около клитора ми отново и отново, преди да засмуче силно, поемайки го в устата си и первайки го с порочния си език. Няма надигане на оргазма ми, няма предупреждение. Само силна, разтуптяваща сърцето, безкрайна вълна от пулсиращ оргазъм, която бурно се врязва в мен. Толкова бурно, че усещам сълзи в очите си, без друга причина, освен чиста емоция и еуфория, която има нужда да избяга, затворена в тялото ми.

Толкова напълно изтощена съм от интензивността на случилото се току-що, че едва участвам през следващите няколко минути от трескавата активност. Нико трябва да съблече и двама ни. Чувам отварянето на опаковка, но думите му са онова, което ме връща в настоящето.

— Последна възможност да кажеш „не“, Ел.

След всичко, което ми каза и направи, все още ми дава възможност за изход. Усещам как сърцето в гърдите ме тегли, обожавайки това, че все още поставя нуждите ми преди своите. Заради това го искам толкова много повече.

— Не помня някога да съм искала нещо повече, отколкото искам теб сега.

Гледам в красивите му, зелени очи, докато говоря, позволявайки му да види уязвимостта, която толкова дълго пазех заключена.

Той отговаря на изявлението ми с целувка. Да го наричам „целувка“ просто не изглежда достатъчно, то е толкова повече. Но няма название за двама души, които се преплитат един в друг така, че се изгубват. За това да искаш някого толкова силно, че тялото ти да трепери, чакайки за повече. Толкова повече.

Усещам набъбналата му главичка до входа си и той прекъсва целувката. В момента, в който отдръпва глава от мен, жадувам за устните му отново върху моите. Но той иска да ме наблюдава, докато влиза в мен за пръв път. Намирам го за възбуждащо и еротично, и откривам, че искам да му покажа какво ми причинява, вместо да крия емоциите си. Изобщо не е типично за мен.

Усещам твърдостта му между нас, така че знам, че е голям, но никога не съм го усещала изцяло, за да знам точно колко е голям. Докато не прониква в мен. Внимателен е, сякаш знае, че не може да ми го даде изведнъж, че може да ме разкъса наполовина, ако се забие в мен твърде бързо. Плъзва се в мен и застива, позволявайки на тялото ми да свикне с дебелината му. Ханшът му прави малки, нежни кръгове, позволявайки на тялото ми да се разтегне, преди да се тласне изцяло. Движи се бавно и продължавам да си мисля, че трябва да е проникнал напълно, но после той продължава да навлиза. Сантиметър след сантиметър възхитителна дебелина, която ме изпълва максимално. По времето, когато основата на дебелия му пенис достига до тялото ми, започвам да се тревожа, че няма да мога да поема повече. Но той спира и започва внимателно да върти бедра, движейки прекрасното си тяло нагоре-надолу, всеки път докосва клитора ми, изпращайки тръпка по тялото ми.

Нико поглежда надолу към очите ми и се чувствам изпълнена. Невероятно изпълнена. Но не само от дебелината му, която бавно се движи в мен, изпълнена съм от още толкова много. Емоция, топлина, сурово чувство. Нещо, което не бях изпитвала от много дълго време. Жива съм.

Очите ми се затварят, когато усещам следващия оргазъм да изплува на повърхността. Искам да го оставя да ме залее, предавайки се на интензивността. Но Нико има други планове. Той нежно целува устните ми и ми прошепва:

— Искам да те гледам. Моля те.

Думите му са толкова чувствени и нежни, че съм неспособна да му откажа каквото и да е. Оргазмът ме понася и преборвам порива да затворя очи. Вместо това задържам погледа на Нико и му давам онова, което иска, позволявайки му да усети оргазма ми през очите ми, докато тялото ми го стиска през вълните от неконтролируеми спазми.

Треперя, когато той свършва. Ханшът му най-накрая сменя ритъма от нежни към диви тласъци. Усещам как дебелината му нараства в мен и после свършва с ръмжене. Сурово, примитивно ръмжене, което е толкова чувствено, че взривява неочакван оргазъм от тялото ми и двамата заедно дишаме тежко при финала. Това е най-силното интимно преживяване в живота ми, а е едва първият ни път заедно.

* * *

Не помня да съм заспивала, но се събуждам преди Нико. Мога да кажа, че е сутрин, заради процеждащата се през спуснатите щори светлина. Главата ми почива на извивката на рамото му и той ме държи здраво, дори и в съня си. Любувам се на красивия мъж, който ме държи, мускулите му се издуват дори и в отпуснатото му състояние. Лудост е колко е перфектно тялото му, сякаш е било изваяно от художник. И татуировките. Проклятие, татуировките само прибавят още към красотата му, карайки го да изглежда като екзотично същество. Никога не бях била с мъж с татуировки. Харесвала съм ги отдалеч, но никога не бях имала някой такъв в леглото си. Мъж с толкова много татуировки обикновено е на ръба. Лошо момче. Аз се хващам само с безопасните. Или поне преди беше така.

Макар да се наслаждавам на това да го гледам как спи, трябва да отида до тоалетната. Внимателно се измъквам от ръцете на Нико, внимавайки да не го събудя. Прекарвам няколко минути в тоалетната, почиствайки се и прокарвайки пръсти през косата си. Поглеждам в огледалото и осъзнавам, че изглеждам различно, но не съм сигурна какво е нещото, което виждам, каращо ме да се чувствам така. Отпусната, вероятно?

Връщам се в леглото и си мисля, че съм успяла да не го събудя, когато една голяма ръка ме сграбчва и изведнъж се оказвам по гръб под Нико. Малко е изнервящо как ме размята наоколо все едно съм лека като перце, но в същото време го намирам за невероятно секси.

— Добро утро, красавице. — Нико заравя лице във врата ми, когато проговаря. Думите му вибрират с топлина срещу врата ми и цялата настръхвам.

Не мога да видя лицето му, но по гласа му чувам, че се усмихва. Усмихвам му се, макар че и той не може да ме види.

— Добро утро.

Повдигам брадичка, давайки му по-добър достъп до местенцето, което нежно засмуква, и усещам възбудата му до крака си. Твърд е и не е само ерекцията, с която мъжете изглежда се събуждат.

Нико раздвижва бедра и тялото му изцяло покрива моето, усещам го перфектно позициониран на входа ми. Но спира и отдръпва глава, за да ме погледне.

— Наранена ли си?

Всъщност съм доста наранена. И не само интимните ми части. Цялото ми тяло е като пребито след снощи. Но чувството е добро и искам още от него. Възнамерявам да омаловажа дискомфорта си, знаейки, че пълното разкриване би го накарало да спре.

— Не съвсем.

Нико навежда глава и чувам как се смее.

— Да знаеш, като за адвокат си много скапана лъжкиня.

— Да не казваш, че адвокатите обикновено са добри лъжци? Нико развеселено повдига вежда.

— Точно това казвам.

— И откъде знаеш, че лъжа? Може да не съм наранена. Може би си твърде самоуверен да си мислиш, че можеш да ме нараниш толкова лесно.

И двете вежди на Нико се стрелват нагоре при коментара ми.

— Ами, като за начало, зададох ти директен въпрос, а ти ми отговори „не съвсем“. Изглежда съм запомнил, че това казваш, когато отговорът ти няма да ми хареса.

Присвивам очи и смръщвам вежди в опит да изглеждам ядосана. Но няма смисъл. Напълно прав е и не мога да се преструвам, че не е. Изпускам раздразнена, преувеличена въздишка и завъртам очи.

— Ами може и да съм малко наранена.

Нико се подсмихва самодоволно. Не съм сигурна дали изглежда самодоволно задето е прав или задето съм наранена. Бих предположила, че е и заради двете. Но после нещо в лицето му се променя и виждам как очите му потъмняват, преди да понечи да слезе от мен. Пресягам се, когато тялото му е наполовина вдигнато от моето.

— Къде отиваш?

— Гладен съм. Щях да закусвам, след като си наранена.

Понечвам да му отговоря, готова да споря с него, когато осъзнавам какво прави. Не става от мен, спуска се надолу по тялото ми. Нико е гладен и аз нямам търпение да бъда храната му.