Метаданни
Данни
- Серия
- ММА боец (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Worth the Fight, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Zaharka, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 67 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране
- Silverkata (2020)
Издание:
Автор: Ви Кийланд
Заглавие: Струва си да се бориш
Преводач: Zaharka
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: Читанка
Година на издаване: 2020
Тип: роман
Националност: американска (не е указана)
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14165
История
- — Добавяне
Глава 16
Нико
Лесно повалям по задник първите двама мъже, които Прийч вкарва на ринга с мен. Опитва се да повдигне увереността ми, но губя търпение.
— Дай ми истински партньор или приключвам за днес. Прийч се изсмива насреща ми.
— Те са истински партньори, просто днес си докачлив. Но нека си остане така през следващите три седмици.
Отнема ми по-малко от три минути, за да отнеса третия спаринг-партньор, а се чувствам по-раздразнен, отколкото когато започнах. Прийч ме надъхва с това колко добре изглеждам, но си мисля, че просто ми дава слаби партньори.
Прекарвам следващите петнадесет минути, изкарвайки си на бързата круша онова, което кретените на ринга не могат да понесат. Кокалчетата ми са подути и окървавени по времето, когато съм изпуснал достатъчно пара, че да си поема спокойно въздух.
Прийч поглежда кокалчетата ми и клати глава. Били сме заедно твърде дълго, че да не може да познае кога нещо ме мъчи. Понякога знае какво е още преди мен.
— Какво те яде, синко?
— Нищо.
— Добре. Как вървят нещата с Ел?
— Супер.
Взимам въже за скачане и започвам да го въртя бързо. Въжето се плъзва под краката ми по два пъти на всеки скок.
— Прийч. — Снижавам глас, така че никой от плямпалата в залата да не ме чуе. — Колко дълго се срещат нормалните хора, преди да спят заедно?
Прийч се засмива. Мисли си, че се майтапя.
— Не, сериозно, колко дълго?
— За това ли става въпрос? Надървен си? — Прийч се смее и ми се ще да му нашибам задника с въжето, което изглежда не мога да спра да въртя. Имам толкова много натрупана енергия, че се усещам сякаш мога да тренирам с дни и пак да продължавам.
— Вярно, свикнал си момичетата просто да си свалят бикините, преди още да си отворил тази твоя уста. — Прийч се смее. — Най-накрая си намерил някоя, която те кара да се потрудиш?
Сал, мъжът, който работи на рецепцията днес, изсвирва, за да привлече вниманието ми.
— На телефона.
— Кажи на който и да е, че тренирам и ще му се обадя после. — Поглеждам Сал така, сякаш си е изгубил ума задето прекъсва тренировката ми заради телефонно обаждане.
— Добре, но е жена.
Чувам Прийч и Сал да се кикотят, докато отивам към телефона.