Ви Кийланд
Струва си да се бориш (29)

Глава 29

Ел

Нико излиза от банята по хавлия, а аз вече седя до масата, преполовила договора, който той иска да прегледам. Той минава зад мен и отмества косата от едната страна на врата ми, преди да се наведе и да ме подуши. Отрива носа си от едната страна на шията ми и вдишва дълбоко.

— Ухаеш толкова добре.

— Така беше.

Той се подсмихва и заобикаля масата, за да седне от другата страна, срещу мен.

— Не съм приключила с четенето, но коя част не ти харесва? Дотук не виждам нищо особено необичайно.

— Така е, защото не си чела другите ми. — Нико опира лакти на масата и сключва ръце. Това е съвсем обикновена поза, но в нея няма нищо обикновено, когато я заема Нико Хънтър. Нормално мускулестите му бицепси са огромни, още по-очертани заради сутрешната му тренировка. Всичко у него е просто толкова чисто, великолепно мъжествено. Квадратната му челюст, зелените му очи, които се превръщат в сиви от желание, когато се доближи до мен, начинът, по който ме гледа, сякаш той е ловецът, а аз съм плячката. Невероятно разсейващ е. Дори още повече, седейки само по хавлия. Хавлия с късмет.

Вдигам очи отново към неговите, а той ме наблюдава с онази секси половинчата усмивка, която ме кара да се разтапям, и знам, че съм била хваната как го наблюдавам.

— Виждаш ли нещо, което ти харесва, скъпа? — Гласът му е дрезгав и адски секси.

— Какво? Не! Това е строго професионално посещение. Трябва да се върна в офиса. Уилям ще дойде в три часа за даване на показания по случай, в който имаме съвместни подсъдими и искам да изчета това, преди да му го предам.

Челюстта на Нико се стяга и игривостта му изчезва. Споменаването на това как ще прекарам следобеда с Уилям предизвиква ефект като да го залеят с кофа студена вода.

— Сега се радвам, че те покрих с потта си. Това ще държи другите лъвове настрани. Завъртам очи насреща му. Наполовина се преструва, че се шегува, но знам, че вероятно наистина е доволен от себе си заради това, че ще прекарам следобеда с Уилям, докато съм покрита с неговата миризма.

— Обратно към работата. — Соча надолу към договора. — Защо не ми кажеш какво търся, за да го намеря по-лесно?

— Ами, има три неща, които не ми пасват. — Отброява ги на пръстите си. — Парите са три пъти повече от последния път, когато се бих за титла. Добавили са клауза за Прийч в случай на оттегляне. И не са длъжни да оповестяват претендента до седем дни преди мача.

— Добре, нека ги огледаме едно по едно. Три пъти повече пари. На мен не ми звучи като нещо лошо. Какво те притеснява тук?

— Нищо наистина. Харесвам тази част. Но не е наистина необходимо. Така че ме кара да се чудя защо ми го предлагат. Знам, че повторен мач за титлата ми е извор на пари, но бихме очаквали увеличението да е 1,5 пъти спрямо това, което взех за първия мач за титлата.

— Добре, добавянето на клауза за оттегляне за Прийч нещо необичайно ли е?

— Да. Никога преди не е имало такава. Ако се оттегля, след като разпродадат мача, трябва да платя голяма глоба. Има смисъл. Изхарчват се и искат да ги овъзмездя. Това е обичайна клауза за боен мач. Но защо Прийч? Доколкото знам, никога преди не са държали отговорен и треньора или мениджъра. А неговата глоба е почти толкова голяма, колкото и моята. При мен е риск срещу възнаграждение. Но при него е само риск.

— Хмм. Каква възможна причина биха могли да имат, за да държат Прийч отговорен?

— Отначало си мислех, че може би планират да похарчат много пари преди мача и са търсили начин да намалят удара като го разделят помежду ни. Но им казах, че ще поема глобата на Прийч за оттегляне в моя договор, а те отказаха. Няма да ми позволят да поема неговия риск.

— Значи не е за парите, искат Прийч да инвестира. Каква причина биха имали, за да искат треньора ти да инвестира? Освен тази, че много искат да победиш и си мислят, че ще те кара да тренираш по-усилено.

— Не знам. Но просто не ми изглежда добре. Прийч няма проблем с това. Той знае, че съм готов за боя и че няма да го прецакам. Но това все още ме притеснява.

— Интересно. Нека го обмисля… може би мога да го помисля от друг ъгъл, след като съм външен човек. Ами това за необявения противник?

— Обикновено преди мача знаеш с кого ще се биеш. Предполагам, че моят е малко по-различен, защото технически така и не изгубих титлата си и мъжът, който я държи сега, току-що се пенсионира заради контузия на окото. Така че няма ясен опонент, макар всички да подозираме, че ще бъде Капуто, той е следващият по ранг.

— Проучваш ли опонентите си?

— Разбира се.

— Значи всеки, който е потенциален съперник прекарва месеци, проучвайки те, но ти може да проучваш грешния тип и да го разбереш само седем дни преди мача?

Нико се обляга в стола си.

— Дам.

— Кое условие те притеснява най-много?

— Прийч да има клауза за глоба.

— Не това, че няма да знаеш с кого ще се биеш?

— Мне. — Той кръстосва ръце пред голите си гърди. — Не ми трябват повече от ден или два, за да науча движенията на боеца.

— Добре. Колко време имаме?

— Два дни.

— Защо е бързането? Мислех, че имаш поне два месеца между мача този уикенд и следващия мач?

— Така е. Но те искат да имат това подписано, преди квалификационния ми мач този уикенд. Сделката няма да е в ход, освен ако не победя, но така или иначе го искат подготвено преди уикенда.

— Добре. Нека поработя над това. — Ставам. — Трябва да вървя. Трябва да прочета набързо папката си, преди показанията този следобед.

Нико става и ме притиска плътно до тялото си, когато възнамерявам да си тръгна след хубава целувка за довиждане.

— Двадесет минути.

— Ще закъснея.

— Ще бъда добър.

— Сигурна съм, че ще бъдеш. Но…

Възражението ми остава нечуто, когато устата на Нико се стоварва върху моята. Целува ме дълго и силно, голите му мускули са притиснати срещу мен, докато тялото ми не се възпротивява на мозъка и се предава пред искането му.

Час по-късно съм на път към офиса, с аромата на Нико по дрехите ми и вътре в мен. У мен се промъква подозрението, че това е искал Нико, знаейки, че ще се видя с Уилям.