Ви Кийланд
Струва си да се бориш (25)

Глава 25

Ел

— Добро утро, Реджина. — Подавам на приятелката си голямо карамелено лате, когато влизам дори още по-късно от обичайното ми късно.

— Като че ли си имала хубава нощ. — Реджина повдига една вежда със знаеща усмивка.

Поглеждам надолу към себе си, чудейки се дали нещо не е по реда си. Да не би блузата ми да е наопаки? Откъде би могла да знае?

— Майтапиш ли се? Толкова ли е очевидно?

— Е, обикновено не говориш напевно. — Тя ми намига, докато заобикалям бюрото й и се облягам на картотеката.

— Нико дойде снощи. — Въздишам, замисляйки се за гледката на това как ми приготвя закуска тази сутрин в кухнята ми, обут само в анцуг, който стои ниско на талията му на едно греховно, прекрасно място.

— Досетих се от усмивката ти на прясно изчукана.

— Мислех, че напевният ми глас ме е издал?

— Това и цветята, които пристигнаха петнадесет минути преди да влезеш.

* * *

Денят ми минава бързо в обаждания и работа, която не планирах да върша. Но Ленърд се връща скоро и искам да улесня първите му няколко дни обратно, затова пренебрегвам собствените си дела и прекарвам повече време, работейки по неговите.

Следобедът се обаждам на Нико и му благодаря за цветята. Харесва ми това, че ми е пратил диви цветя, вместо нещо по-стандартно като рози. Те са красиви и цветни и подхождат на изпращача.

Двете с Реджина оставаме до късно и си поръчваме вечеря в офиса. Почти девет часа е и вечерята ни е изстинала, преди най-накрая да седнем в конферентната зала и да хапнем.

— Той знае ли? — Обикновено директният и саркастичен глас на Реджина е нежен и загрижен. Знае какво може да ми причини повдигането на темата за миналото, затова изчаква търпеливо отговора ми.

— Не.

Реджина ме поглежда притеснена.

— Не мислиш ли, че ще разбере… имайки предвид случилото се с него?

Мисля го. По някаква причина наистина мисля, че ще разбере. Но все още не съм готова да изрека думите на глас.

— Не започвай, Реджина. Всичко е ново и не го избягвам, просто не е станало въпрос.

— Никога няма да стане, освен ако ти не повдигнеш въпроса. Колко години прекара с Уилям и така и не стана въпрос?

Въздишам тежко, знам, че е права, но не съм готова Нико да ме погледне по различен начин. Ще види някой различен, когато научи. Или по-лошо, ще ме погледне със съжаление. Начинът, по който ме гледа сега, кара сърцето ми да прескочи удар, нещо, на което едва сега се научавам да се наслаждавам. Твърде много години от живота си бях безчувствена, опитвайки се да избегна всички емоции. За първи път от много време искам да чувствам. Да усещам върховете и спадовете и всичко между тях.

— Все още просто не съм готова.

Реджина знае през какво съм минала, така че не ме притиска. Но знам, че няма за последен път да чуя за това от нея.