Ви Кийланд
Струва си да се бориш (24)

Глава 24

Ел

Едва съм затворила вратата, когато се намирам притисната към нея от 1,90 м истински мъж. Целият е изтъкан от сила и мощ и няма съмнение, че ме иска. Много. Почти колкото аз искам него точно в този момент.

Мога да усетя дебелата му ерекция, когато ме приковава към вратата с бедрата си. Твърд е като стомана и ме подлудява това, че имаме толкова много дрехи помежду си. Пресягам се надолу към ципа му и го дръпвам с едно отчаяно движение. Звукът отеква силно между нас и Нико изръмжава, когато посягам да го освободя. Трябва да го докосна. Сега. Да усетя топлия му, дебел пенис в ръката си. Освобождавайки го от боксерките, прокарвам бързо ръка от основата до върха му, стискайки здраво, докато плъзгам ръка нагоре.

Нико се опитва да сграбчи полата ми, действията му са отчаяни като моите. Но го хващам неподготвен и сграбчвам ръката му, за да го спра. Той застива. Вече знам, че ще спре, за да провери дали съм добре, дори в разгара на страстта. Използвам минаващите секунди, докато ми дава пространство, за да потвърдя, че съм добре, за да се плъзна по вратата, към която съм притисната, и да застана на колене.

Поглеждам нагоре към него с притворени очи.

— Каза, че ми носиш вечеря.

Широкият връх на гладкия му пенис се плъзва между устните ми и съм наградена със стон и малко предеякулационна течност на езика си. Засмуквам силно главичката му и движа юмрук нагоре и надолу по дължината му. Още едно гърлено стенание кара клитора ми да набъбне и забравям всичко друго, освен желанието да чуя отново този звук. Трябва да го чуя. Трябва да знам какво мога да му причиня. Че мога да го доведа до същото място, до което той ме отведе преди. Мястото, за което не мога да спра да мисля цели два дни.

Усещам пръстите на Нико да се преплитат в косата ми, извивайки се, докато ръцете му не са здраво оплетени. Облизвам го от основата до върха от долната страна и после бавно повтарям действието отгоре. Мога да усетя очите му да ме гледат. Макар че не мога да видя лицето му, знам, че е фокусиран върху мен. Когато стигам до върха, завъртам език, изнасяйки му добро представление, оставяйки го да гледа как езикът ми боготвори пениса му.

Едно последно завъртане и после го засмуквам дълбоко, неочаквано, изненадвайки го, когато го поемам толкова дълбоко в гърлото си, че е трудно да дишам. Вече набъбналият му пенис нараства още и трябва да наглася дишането си пред носа, за да мога да продължа. Няколко кратки движения и той започва да се плъзга навътре и навън по-лесно. Мускулите на гърлото ми се отпускат, отваряйки се за по-голяма част от него, която да се плъзва надолу по влажното ми гърло. Нико изпуска рязко въздух и ръцете му в косата ми се стягат почти до болка, но не съвсем. После се случва. Тялото му се напряга, свитите в косата ми ръце дърпат здраво, а той притиска главата ми към вратата, когато започва да се плъзга навътре и навън от устата ми, вкарвайки пениса си по-дълбоко в гърлото ми. Той ръмжи, докато чука устата ми и звукът от това как губи контрол ме отвежда на ръба на собствения ми оргазъм.

Ръцете на Нико внезапно ме пускат, докато простенва гърлено, и усещам как започва да излиза от мен.

— Ще свърша, скъпа.

Гласът му е напрегнат, а аз искам да довърша онова, което започнах. Затова се тласвам напред, докато той започва да се отдръпва, и отново го улавям в устата си, когато започва да излива дълги струи сперма. Преглъщам я и алчно засмуквам главичката му, копнееща да източа всяка капка от него.

След като се изпразва, тялото му се отпуска, Нико ме издърпва на крака и ме вдига, понасяйки ме на ръце навътре в апартамента ми. Нежно целува челото ми, докато ме отнася до дивана и сяда, все още държейки ме в обятията си.

— Това беше невероятно. — Целува ме по главата и говори нежно. — Благодаря ти. Сгушвам се до гърдите му и поглеждам нагоре към него.

— Не мисля, че е според етикета да благодариш на някого след орален секс. — Отговарям срамежливо.

— Не си падам по етикета, скъпа. Казвам каквото чувствам, а се чувствам благодарен. И не само за свирката.

* * *

Няколко часа по-късно лежим в леглото ми, изтощени. Нико върти кичур от косата ми около пръста си, докато говорим. Винаги съм била от типа хора, които заспиват след секс, предпочитайки да избегна продължаващата интимност, която идва след като двама души са споделили телата си. Но с Нико е различно, обичам времето на тишина, в което се опознаваме един-друг почти толкова, колкото и времето на физическа активност. И двете ме успокояват, оставят ме с чувство на преситеност.

— Определил съм дата за мач.

Без да мисля, проследявам красивите плетеници от мастило по гърдите му, следвайки леко с нокът кръгообразния дизайн.

— Това е първият ти мач след… — Гласът ми заглъхва, не знам как да завърша изречението.

— Да. — Гласът на Нико е тих и замислен, но не звучи като да съм го разстроила с необмисления си въпрос.

— Колко време мина?

— Твърде дълго. — Тай прави пауза. — От 1-ви май миналата година, малко повече от 13 месеца.

Отговорът му ми казва, че денят е запечатан в ума му. Обзалагам се, че може да изрецитира броя на дните, часовете и секундите след случилото се. Винаги е там, дълбоко в ума ти, дори и когато не мислиш за това. Никога не си отива. Аз би трябвало да го знам.

— Кое те накара да решиш, че е време?

Минава дълъг момент, докато Нико обмисля отговора си.

— Не знам наистина… Просто съм готов да продължа напред. — Ръката му ме придърпва по-близо и той ме целува по главата. Жестът е толкова малък и въпреки това толкова голям.