Дейвид С. Гойър, Майкъл Касът
Небесна сянка (81)

Навлязохме в нова епоха.

Думи на президента, 24 август 2019

… която не ми харесва особено.

Поствано на neomission.com от Jermaine

Лукас Мунарето се събуди объркан. Носеше се в безтегловност, напъхан в спален чувал. Кабината на „Дестини“ тънеше в мрак, ако не се броеше мекото сияние на няколко светлинни индикатора върху командното табло. Минаха няколко секунди преди Лукас да съобрази, че не се намира на борда на „Брахма“ и не пътува към Киану.

А когато си спомни къде е и защо, му се прииска да беше получил амнезия.

Плъзна поглед по спътниците си. Всички спяха, напъхани в чували като неговия… Теа с разпусната коса, която се вееше около главата й като ореол. Това с ореола му се стори доста на място, предвид ударите, които беше понесла американката, и уменията, които беше показала при излитането от Киану и захождането към земната атмосфера. Върнеше ли се в Хюстън, Теа щеше да се превърне в герой… тъжен герой, да, но със страхотни професионални перспективи.

Ето я и Наталия Йоркина, свита на кълбо, сякаш дори насън я измъчваше болка. Предвид проблемите с екипировката си — преди време Лукас беше излязъл в открития космос с прегряващ руски костюм и това едва не го подлуди — Наталия се беше справила добре. Ако се съдеше по странните реплики, които си бяха разменили двамата със Зак, и по това колко бързо беше изчезнал нейният ревенант, Наталия явно криеше някаква тъмна тайна, която щеше да я измъчва и занапред. Но за тайната й се досещаха само Лукас и Тадж, а те щяха да си мълчат. Наталия щеше да се върне в Русия, щяха да й намерят някаква спокойна службица в Роскосмос и бързо щеше да потъне в анонимност.

Най-едрият от пътниците на „Дестини“ беше командирът на Лукас, Тадж, който беше преглътнал омразата си към американската арогантност и беше успял да опази по-голямата част от екипажа си. В Индия щяха да го посрещнат като национален герой. Само Шива знаеше на каква критика щяха да го подложат шефовете му насаме, както заради загубата на кораба и на Черток, така и задето е позволил на Зак Стюарт да вземе повечето жизненоважни решения, част от които изглеждаха погрешни. Но в крайна сметка Тадж щяха да го повишат. Щеше да се върне в индийските военновъздушни сили като командир на ескадрила или да остане на ръководен пост в космическата агенция.

Да, всичките му спътници щяха да стъпят на Земята с радост и облекчение. Единствен Лукас Мунарето чувстваше, че е оставил нещо недовършено.

Камила, разбира се. Не беше поддържал близки отношения с Изобел и семейството й — когато се роди Камила, той беше на тренировъчен лагер в чужбина.

Почти не познаваше детето. Това ли беше причината да се провали като неин настойник във втория й живот? Беше я гушкал, да, опитал се беше да я утеши, супер, превеждал беше думите й на колегите си, направо върхът, повтарял й бе, че майка й я обича… Но само толкова. Не се беше постарал да разбере какво вижда детето, какво чувства. Не се беше опитал да я върне, стоял беше безучастно и безпомощно, когато Пазачът я отвлече.

Нямаше представа дали е жива. Какво щеше да каже на Изобел?

А и Зак Стюарт… изоставен на чужд свят, сам, обречен.

Да, единственият безспорен провал беше Най-великият астронавт на света. Трябваше да остане на Киану.

Знаеше, че ще носи вината за бездействието си, докато е жив.