Дейвид С. Гойър, Майкъл Касът
Небесна сянка (79)

Бих искал да изкажа дълбокото си уважение към командира на „Дестини“ Стюарт за героизма му в извънредни обстоятелства. Той се прояви като истински герой, достоен за почитта на цялото човечество.

Съобщение от командира на „Брахма“ Т. Радакришнан към света, 24 август 2019

— Стигнахме терминатора — каза Теа. Имаше предвид линията между осветената и тъмната половина на Киану.

Серия от слаби тласъци беше отдалечила „Дестини“ от облаците отломки, които обвиваха Киану, спускайки кораба в по-ниска околоземна орбита.

Разбира се, когато дори перигеят на въпросната орбита надвишаваше четиристотин хиляди километра, „ниска“ орбита беше твърде относителен термин.

Маневрите изведоха „Дестини“ над тъмната половина на Киану. Все още виждаха килнатия ореол от отломки, осветен от лъчите на слънцето, но самият околоземен обект беше черен, скрит, непознаваем.

За кратко поне.

— „Дестини“, от Хюстън. Движите се добре, след трийсет минути трябва да извършите ретротласък за убиване на скоростта.

— Разбрано, Хюстън. А ти си почини междувременно, Джас. — Джасмин Трию още беше на мястото си като капком. Ако Теа не грешеше, смяната й продължаваше вече петнайсет часа.

— Няма проблем. Ще остана тук, докато има нужда — каза Трию. — Чак докато не цопнете в океана, ако трябва.

— Мислим преди това да поспим — отвърна Теа. Ретротласъкът щеше да вкара „Дестини“ в орбита с много по-нисък перигей — траектория, при която корабът щеше да се срещне с повърхността на Земята след приблизително три дни. — Ти би трябвало да направиш същото.

Разбира се, отговорът на Трию не дойде веднага — заради забавянето. Теа плъзна поглед по вътрешността на кабината. Прикрепена хлабаво към пода с ластични въжета, Наталия Йоркина спеше дълбоко, покрила очите си с маската на Теа.

Лукас и Тадж се прозяваха, но още се държаха, движеха се между един лаптоп и прозореца, който предлагаше най-добра гледка към Киану, и докладваха поред на контролната зала в руския космически център — който беше поел функциите на разрушения център в Бангалор — за съдбата на „Брахма“.

На Теа не й пукаше какво знае или не знае останалата част от света. Нямаше представа дали разговорите й с Хюстън се излъчват на живо.

Просто искаше всичко това да свърши. Искаше да вземе спомените си за Киану и за възкресената Меган Стюарт, за изпарените останки на „Венчър“… за тъжната усмивка на Зак… и да ги скрие някъде, като снимки в семеен албум, който да отвори някой ден в далечното бъдеще.

— О, „Дестини“, от Хюстън. Имаме новина. Проследяващата система показва повишена делта V за околоземния обект.

— Тоест Киану се движи? — Цялата професионална кариера на Теа беше свързана с инженерните науки и най-вече с космическото инженерство в НАСА. Чудесно разбираше колко е важно да се използват точните научни термини… но в момента й се искаше хората да говорят с нея на обикновен английски.

— Теа — каза Тадж. — Погледни през прозореца.

Теа се измъкна от пилотското кресло — потвърждението от Хюстън така или иначе щеше да се забави — и се придвижи в безтегловност до прозореца, където огряната от слънцето половина на Киану тъкмо се разкриваше през погледа.

И ахна.

Тесни ивици от повърхността на Киану бяха изчезнали, разкривайки друга повърхност, лъскава и бяла. Киану приличаше на ябълка, която някой е започнал да бели.

— Какво става, по дяволите?

— Снегът и скалата се изпаряват на места — каза Тадж.

— Мисля, че много скоро Киану ще се превърне в голяма тлъста перла — каза Лукас.

— Е — каза Теа, — вече знаехме, че е нещо като космически кораб. — Кораб, който се отърсваше от налепите, полепвали по корпуса му в течение на десет хиляди години. Захвърляше старата си кожа, за да навлезе в нова фаза от пътуването си.

— „Дестини“, от Хюстън. Потвърждаваме: на Киану е имало изригвания, които приличат на, хм, на реактивни тласъци. Изглежда, Киану напуска околоземната орбита.

„И не само“, помисли си Теа.

— Хюстън, от „Дестини“. Мисля, че Киану си отива у дома.

Щяха да минат седем секунди преди да чуе отговора на Хюстън, но Теа Новински нямаше нужда от него.

Тя също си отиваше у дома.