Дейвид С. Гойър, Майкъл Касът
Небесна сянка (37)

Дали съм мислел, че откривам извънземен космически кораб? Вие луди ли сте? Не вярвам в НЛО-та, срещи от близък вид и анални проби. Не. Просто си помислих, че съм намерил нещо голямо и ново… топка от скала и лед, дошла от дълбокия космос. Господи, какъв тъп въпрос.

Колин Еджли в сутрешния блок на Канал 9, Сидни, 23 август 2019

— Нещо става там горе — каза Брент Бинъм на Харли, Шейн Уелдън и Гейбриъл Джоунс.

Бяха в бункера заедно с неколцина други служители. Разговорът започна по същество, без празни приказки — ако не се броеше съчувствието, което неколцина от присъстващите изказаха на Джоунс за злополуката с дъщеря му, на което директорът с нетипична за себе си сдържаност отвърна:

— Състоянието й е стабилно, а мисията продължава.

Липсата на лигавщини позволи на Уелдън, в типичния му уелдъновски стил, да отговори на Бинъм:

— Сериозно, Шерлок?

Хвърли усмивка на Харли, но той не му отвърна със същото. Предпочиташе да не дразни Бинъм, не за друго, а защото смяташе, че съвещанията протичат по-ползотворно, ако човекът, който ги е свикал, се чувства добре.

Бинъм не се чувстваше добре, разбира се. Никой от тях не се чувстваше добре. Перспективата екипажът на „Венчър“ да остане за дълго без пряк контакт със Земята и контролната зала би била крайно тревожна и при най-нормалните обстоятелства. А предвид трагичните събития и крайно неочакваната информация, която бяха получили от Киану, загубата на контакт беше катастрофа.

Не им оставаше друго, освен да обсъдят проблема, с надежда в разговора да се роди полезна идея. Затова Харли каза:

— Можете ли, хм, да бъдете малко по-ясен?

— Да. Извинете. — Бинъм сведе глава и сплете пръсти, сякаш да редактира за последно думите си, преди да ги изрече. Харли се зачуди какво толкова деликатно има в информацията — деликатно от гледна точка на националната сигурност, — че да оправдае подобна предпазливост. — „Брахма“ не е засегнат от загубата на сигнала.

Уелдън реагира пръв:

— Това е невъзможно!

— И ние мислехме така — отвърна Бинъм, — предвид ротацията на Киану и други фактори.

— Какво се опитвате да ни кажете? — попита Уелдън. — Радио сигналите не могат да пробият до вътрешността на Киану.

— Да, не могат. „Брахма“ изпраща сигнал около Киану. Сега вече Харли не можа да се сдържи:

— И как го правят, по дяволите?

Бинъм се обърна към него. Изглеждаше удивително спокоен и овладян.

— По-лесно ще е, ако започна с образа.

Щом чу това, един от асистентите му включи екрана на стената… и там се появи бяла правоъгълна форма, следвана от малко бяло петънце.

— Това е образ на „Брахма“, заснет вчера от Хаваите. Приблизително тринайсет часа преди „Дестини“ да кацне.

Харли знаеше, че военновъздушните сили имат на Хаваите станция за сателитно наблюдение с мощни телескопи, които следяха сателитите. Знаеше също, че е невъзможно да получиш добро изображение на каквото и да било, дори в геостационарна орбита, ако то е на трийсет и шест хиляди километра височина. А тук ставаше въпрос за десет пъти по-голямо разстояние.

— Явно на Мауи имат ново оборудване, някаква върхова технология — каза той.

— На кого му пука? — сопна се Уелдън. — Пуснали са сателит, така ли?

— Точно така — каза Бинъм. — Микросателит, конструиран за работа във… как го наричахте?… свръхвисока земна орбита.

— Това не е лишено от смисъл — каза Уелдън. — Сателитът просто си виси от другата страна на Киану. „Брахма“ изпраща сигнали до него, а той ги препраща към Бангалор.

— На мен ми изглежда доста голямо като за микросателит — обади се един от служителите.

— Това е заради слънцето и обработката на образа — обясни Бинъм. — В действителност е широк само метър.

— Така още по-трудно ще му уцелиш рогата — обади се друг от мъжете в стаята. „Рогата“ бяха антените на сателита.

Уелдън, явно очарован от идеята, каза:

— Сателитът е само на километър-два от събитията на Киану. По-трудно е препращането на сигнала до Бангалор.

Друг от служителите отговори:

— Няма нужда да насочват сигнала към определено място на Земята. Достатъчно е да го пратят към търговските сателити в геостационарна орбита.

На Харли започваше да му писва от този разговор за технологии.

— Хора, съсредоточете се! Няма значение как са го направили. — Обърна се към Бинъм. — Важното е, че те имат сигнал, а ние нямаме. А вие, момчета, сте го прихванали, и бас ловя, че сте разбили кода му.

— Правилно — каза Бинъм.

— Сега вече говорим по същество. Какво са научили? Какво казват?

За пръв път Бинъм, изглежда, се смути.

— Казват някои много странни неща. Явно във вътрешността на Киану има хора.

Стаята потъна в мълчание.

— „Хора“ ли? Не извънземни? Не чужди форми на живот?

— Да. Хора. Човешки същества… — Сега вече Бинъм определено изглеждаше смутен.

— Е — каза Уелдън, — това обяснява откъде се взимат всичките тези глупости за извънземни зомбита. От Бангалор изтича информация.

— Което означава, че незнайно как целият свят има достъп до данните на Бангалор — каза Харли. — Всички освен НАСА. Единствените, които биха могли да използват информацията по предназначение, нямат достъп до нея.

— Няма изтичане от Бангалор — каза Бинъм. — Нещата, за които говорите, са само слухове и фантазии.

Гейбриъл Джоунс се изкашля.

— Но всички ние знаем, господин Бинъм, че при обстоятелства като тези, щом има дим… — Изглеждаше уморен, помисли си Харли. Е, всички бяха уморени. Освен Бинъм, чиято риза изглеждаше колосана. Кой си колосва ризите в наши дни, за бога?

— Зомбита? Доста странен дим е това. И няма никакъв смисъл. Зомбитата са безмозъчни човекоядци, а не хора. — Уелдън избута стола си назад. Явно смяташе да си тръгне.

— Добре би било да разполагаме с цялата информация — обърна се Харли към Бинъм. — А не само с обобщението, което чухме от вас. Иначе усилията на великите умове от моя екип ще отидат всуе.

Бинъм примигна и Харли сам се досети за отговора.

— Нямате нужното ниво на достъп до цялата информация — каза Бинъм и потвърди догадката му. Другите в стаята започнаха да протестират и Бинъм вдигна ръце. — Самият аз също нямам нужния достъп! Съжалявам. Може би директор Джоунс би могъл да отправи официално искане. Аз съм, само пратеникът.

Уелдън скочи на крака.

— Е, господин Бинъм, знаете какво се случва с пратениците. — И излезе от стаята.

Явно с надеждата да предотврати масово напускане, Джоунс каза:

— Тази ситуация може да се разреши и сама. Още колко остава, докато се възобнови връзката?

— Шест часа — отговори Харли. Думите му предизвикаха бурна реакция сред присъстващите.

— В такъв случай предлагам всички да използваме това време да си починем, да презаредим и да се приведем в готовност, защото възобнови ли се връзката, ще трябва да действаме незабавно и при най-висок режим на работа.

Харли за пореден път се удиви как няколко празни откъм съдържание фрази могат да мотивират всяка група хора. Джоунс не беше казал нищо съществено, а ето че екипът, събран в бункера — с изключение на Уелдън, поради отсъствието му, и на Харли, поради вродения му песимизъм, — се надигна ентусиазирано, всичките готови за битка.

На Харли му предстоеше да надъха собствения си екип от умни глави. Трябваше да стигнат до някакви отговори преди връзката с „Венчър“ да се възобнови. А на този етап дори не разбираха въпросите.

На излизане от бункера обаче го пресрещна служител от охраната на КЦ „Джонсън“.

— Господин Дрейк? Вие ли отговаряте за Рейчъл Стюарт?