Дейвид С. Гойър, Майкъл Касът
Небесна сянка (16)

Ако бъде получена информация или бъде установено, че личният състав на космически апарат е кацнал в международни води или на друго място извън юрисдикцията на която и да било държава, онези от страните по договора, които са в състояние при нужда да окажат съдействие за намирането и спасяването на въпросния личен състав, са задължени да го направят…

Член 3 ОТ Споразумението за спасяване на астронавти, връщане на астронавти и връщане на обекти, изстреляни в открития космос (1968)

— Сигурно се шегуваш. — Няма и два часа след последното изригване и спасяването на Ивон Хол Зак Стюарт се взираше в контролното табло на „Венчър“. Шейн Уелдън току-що му беше съобщил нещо невероятно. Нещо напълно неприемливо.

Денис и Лукас бяха помогнали на Зак да пренесе Ивон на „Венчър“; Пого ги беше пресрещнал по пътя. Денис беше лекар, така че Зак го пусна в кораба да прегледа ранената астронавтка. Отражението върху консумативите, с които разполагаха, беше пренебрежимо, поне засега.

— А вие двамата внимавайте много, разбрахме ли се? — каза той на Пого и Лукас.

— Може да се пробваме със стъпка първа в списъка — отвърна Пого.

— И в двата списъка — добави Лукас.

— Добре, но не се отдалечавайте от „Венчър“. — Страх го беше от ново изригване.

Въздушният шлюз не беше предвиден за трима астронавти в тежки костюми, особено ако единият не е в състояние да се движи сам. Но все пак се справиха. Зак свали само шлема си и се мушна в пилотската кабина, а Теа влезе на негово място да помогне на Денис с Ивон.

Той грабна едни слушалки и чу по тях как Пого подава търпеливо към Хюстън информация за последните събития.

— Тук Зак — каза Зак и без да чака отговор, докладва накратко за състоянието на Ивон — жива, ранена лошо, за нея се грижи руският космонавт с медицинско образование.

Уелдън отвърна с краткото:

— Разбрано. — Това изненада Зак, докато Шейн не продължи: — Канал Б.

Зак премина към кодираната връзка. Очакваше директорът на полета да го засипе с въпроси за физическото и психическото състояние на Ивон. Но Уелдън имаше изненада за него.

— Имаме новина от съветническия екип. Излиза, че не сте кацнали на околоземен обект.

Шейн Уелдън имаше сухо и убийствено чувство за хумор. Сигурно му вършеше работа по баровете, сигурно му помагаше и в препирните, каквито често избухваха в контролната зала на полетите, но в момента опитът му да се направи на интересен само подразни Зак.

— За какво говориш, по дяволите?

— Екипът анализира изригванията и установи, че те са изместили траекторията на Киану. В момента Киану е в орбита около Земята. Накратко, кацнали сте върху космически кораб.

В главата на Зак се завъртя калейдоскоп от образи, които той асоциираше със словосъчетанието „космически кораб“. „Междузвездни войни“. „Стар Трек“. Плюс цяла кохорта разнообразни метални чудовища от книги, филми и комикси. Нито един не приличаше дори бегло на ледения, но иначе мирен снежен пейзаж около тях.

И все неща, които не беше очаквал да срещне на живо.

— Ами добре — каза той спокойно, макар че изобщо не се чувстваше спокоен. — Това не влизаше в плана на полета.

— Разбрано. Всички се оказахме в непознати води.

— Какво искате да направим? — Знаеше какво иска да направи той… но „Венчър“ не беше негова лична собственост.

И тогава Уелдън каза още нещо, което Зак не беше очаквал да чуе:

— Ами, почукайте на вратата. Вижте дали има някой вкъщи. — И без да изчака отговор, продължи: — Имаш правото да откажеш. Мнозина тук смятат, че трябва да си съберете багажа и да се приберете. Строго погледнато, правилата изискват мисията да се прекрати, когато член на екипажа е пострадал сериозно. Нашата препоръка е следната — ако Ивон умира, прибирайте се. Ако е стабилна обаче, проучването на обекта получава приоритет… — И да имаше още нещо, то потъна в статичен шум.

Теа тъкмо внасяше Ивон в кабината — само по плътното трико, което астронавтите обличаха под космическия си костюм, срязано над коляното.

— Ще ми помогнеш ли?

Сложиха Ивон в един от хамаците. Зак огледа крака й и гледката не му хареса — комбинация от лошо счупване и вакуумен ефект… най-лошото измръзване, което можеше да си представи.

Но поне беше в съзнание. И смело вдигна палци. Зак я потупа по рамото, после се върна в шлюза. Денис, видимо уморен, се беше подпрял на извитата стена.

— Каква е прогнозата? — попита го Зак.

— Жива е, но кракът й… най-вероятно ще го загуби.

— Значи трябва да я върнем на Земята.

Денис се усмихна и разпери ръце.

— Със сигурност. Тръгвайте при първа възможност. Само да не забравите да ми отворите вратата, преди да вдигнете гълъбите…

— Стига, Денис! — Макар че никога не бяха летели заедно, Зак неведнъж беше участвал в общи тренировки с лекаря астронавт и знаеше, че Денис е фаталист дори по руските стандарти.

— Един ден забавяне не би трябвало да влоши състоянието й драматично. Консултирайте се с Хюстън, ако питаш мен. Или може утре да намина пак на домашно посещение.

— Има ли нещо, което можеш да направиш тук и сега?

Денис се замисли.

— Мога да наместя счупените кости. Бих могъл също да отстраня увредената тъкан… — И без да чака изрична молба от Зак, космонавтът започна да разкопчава токите на костюма си. — Може да отнеме известно време.

— Ще кажа на Тадж.

Зак се върна в кабината и едва не се сблъска с Теа, която тъкмо беше включила Ивон към медицинската апаратура.

— Ще намериш ли минутка да ме уведомиш какво става? — сопна се тя.

— Гледай и се учи. — Междувременно комуникационният проблем явно бе отстранен, така че Зак се свърза с Уелдън и го уведоми за поставената от Денис диагноза и за лечението, което щяха да проведат.

— Ако не възникне спешна медицинска ситуация — отговори Уелдън, — имате потвърждение за едно излизане плюс спускане в шахтата.

— С каква продължителност? — При двете лунни мисии с „Венчър“ астронавтите бяха доказали нагледно, че извънкорабните престои могат да се удължат до цяло денонощие и дори до три дни с помощта на модула луноход. Модулът беше изключително важен за научния успех на експедициите — без него, само със стандартното осемчасово ограничение на космическите костюми, би било невъзможно да се покрие територия извън двукилометровата зона около спускаемия апарат, нито да се извършват ценни научни и инженерни експерименти.

— Половин денонощие. А ние ще изчислим траекториите ви за излитане за утре.

Значи сега Зак щеше да къмпингува на извънземен космически кораб! Приключението нямаше край.

— Да обобщим. С ранен член на екипажа и конкурентен апарат в съседство, без симулации и план на полета, очаквате от нас да изследваме извънземен космически кораб.

— Точно така.

Зак се обърна към Теа, която чуваше всичко това за пръв път.

— Ти си втора в командната верига. Някакви възражения?

Теа примигна.

— Ти не ме питаш, ти ми казваш. — Зак само кимна. — Освен това — добави Теа — „Брахма“ влизат, нали?

Зак си сложи отново слушалките.

— Хюстън, от „Венчър“. В готовност сме за установяване на първи контакт.