Метаданни
Данни
- Серия
- Небесна сянка (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Heaven’s Shadow, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Милена Илиева, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,2 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- NomaD (2020 г.)
- Допълнителна корекция
- sir_Ivanhoe (2020 г.)
Издание:
Автор: Дейвид С. Гойър; Майкъл Касът
Заглавие: Небесна сянка
Преводач: Милена Илиева
Година на превод: 2012
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-371-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/846
История
- — Добавяне
Трета част
В нощ уханна
Системният отдел държи да се знае много ясно от всички — НЯМАМЕ НИЩО ОБЩО с онова, което командир Стюарт направи с модула. По време на обучението имаше ЕДНА дискусия между инженерите и екипажа относно масата и центъра на тежестта на модула. Мятането на апарата в кратер НЕ Е БИЛО ОБСЪЖДАНО ИЛИ ОДОБРЕНО.
— Някой излиза!
Харли Дрейк вдигна поглед, стреснат от пискливия вик на Саша Блейн.
— Успокой се — каза й, вперил очи в неясния образ на екрана, който показваше астронавт в костюм на „Брахма“ от външната страна на мембраната. Интелигентността и нестандартното мислене понякога бяха слаби заместители на дисциплинираното хладнокръвие. — Кой от двамата е?
Поовладяла се донякъде, Блейн седна на стола си.
— Няма ивици на костюма, значи е Лукас.
— Сигурно говори с „Брахма“. — Харли посегна към слушалките си и какофонията от гласове го заля — Лукас, Тадж и Викрам, ръководителят на полетите в Бангалор, Теа и Кенеди, всички говореха един през друг. Дотук с дисциплината и хладнокръвието на професионалистите…
А междувременно съветническият екип наоколо набъбваше като численост. (Докато траеше комуникационното затъмнение и с астронавтите нямаше връзка, част от съветниците бяха излезли да хапнат и да се поразтъпчат. Други май просто си бяха отишли вкъщи, подозираше Харли. И как иначе, щом не подлежаха на санкции за неспазване на работното време.) Сега, с всеки новодошъл, врявата нарастваше в геометрична прогресия.
Именно по тази причина Харли със закъснение проумя какво е чул в слушалките: „Пого е мъртъв!“
— Млъкнете!
Стаята се смълча и всички чуха гласа на Джош Кенеди:
— Повтори, Лукас. Не те чувам добре.
Другите гласове по връзката също замлъкнаха. Не се чуваше нищо освен механично припукване и лек статичен шум.
— Повтарям: Пого Дауни е мъртъв.
Тишината трая още миг, после и от двете контролни зали заваляха въпроси. След още минута Харли успя да разбере, че нещо голямо и подвижно се е появило във вътрешността на Киану, че някой — не стана ясно кой — го е стреснал и че Пого е бил убит.
Останалите членове на съветническия екип също се бяха включили към канала, слушаха, но не можеха да говорят. На лицата им бяха изписани ужас и изумление, не само заради случилото се, а и заради бързината, с която се беше случило.
Макар да бе влюбен в науката, Харли Дрейк имаше смътна представа за досадното и продължително натрупване и обработка на данни, които са плодородната почва, от която се раждат повечето големи научни пробиви. Дори в космическите операции нещата се случваха бавно.
Днес обаче беше различно. Първо новината, че Киану най-вероятно е с изкуствен произход. После удивителната поредица открития — рампите и проходите, мембраната.
А сега ги заливаше истински порой от нови чудеса. Извънземните маркери. Гигантската вътрешна каверна.
— Звучи като кухата Земя на Бъроуз от романите за Тарзан — каза Уилямс и думите му предизвикаха сподавен кикот около масата.
Въздушно налягане в каверната? Варираща гравитация? Източник на светлина?
Фрактални корали. Вода. Вятър. Климат.
Плюс някакво враждебно същество.
Образи от вътрешността на Киану се появиха в малки прозорци покрай основната картина на големия екран.
Но Харли не можа да ги оцени по достойнство. Мислеше си за Патрик Дауни. Пого — мъртъв!?
— Съветническият екип до Джош — каза той в микрофона си. Неприятно му беше да прекъсва дискусията, но имаше въпрос.
След кратка пауза Кенеди се обади:
— Джош, до Харли. Слушам те.
— Връзката още е кодирана, нали?
По-дълга пауза.
— Изчакай… Да — каза Кенеди. — При нас е кодирана, за Бангалор не знам.
— Няма значение. Някой трябва да отиде при Линда Дауни. Веднага.
— По дяволите, да. Заемам се. Благодаря! — На друг екран, който предаваше на живо от контролната зала, Харли видя как Кенеди потупа по рамото Травис Бюел и му посочи вратата…
Да каже на Линда Дауни, че вече е вдовица.
Харли внезапно си спомни, че и самият той е ЕПО — Рейчъл Стюарт имаше нужда от него.
— Отивам в роднинската стая — уведоми той екипа си, не че някой се интересуваше. Бяха твърде заети да охкат, да ахкат и да дърдорят превъзбудено за чудесата и ужасиите на Киану.
Тъкмо посягаше да свали слушалките си, когато чу:
— Харли, от Шейн.
— Ти не спиш ли? — При нормални обстоятелства екипите, обслужващи контролната зала, бяха длъжни да се приберат у дома и да си починат между смените. Шейн Уелдън би трябвало да се е прибрал за вечеря преди три часа и отдавна да е в леглото. От друга страна, Харли също трябваше да се е прибрал и да спи.
— Предвид онова, което видяхме днес, може и никога повече да не заспя.
— Слушам те…
— Задава се буря, Харли, право към теб. Нашият приятел от Белия дом, Бинъм, е откачил. Налагаме ембарго на всички излъчвания…
— Шейн, трябва да отида при Рейчъл.
— Ясно. Просто го имай предвид. Обади ми се, ако стане беля.
Стаята на съветническия екип беше по-близо до роднинската стая от контролната зала. И все пак Бюел беше тръгнал доста преди Харли, така че не би трябвало да се засекат пред вратата.
Харли познаваше астронавта: познаваше го като съвестен човек.
— Защо се забави толкова, по дяволите! Не е приятно, но това е новата ни работа…
— Знам, Харли! — Всички астронавти го знаеха. През шейсетте години на двайсети век Тед Фрийман беше загинал в катастрофа с Т-38… и един репортер се беше свързал с вдовицата му още преди НАСА да я уведоми. Никой не искаше това да се повтори. Бюел размаха телефона си.
— Току-що ми съобщиха, че Джоунс идва…
— Защо, за да я удави в сълзи? Влизай и си свърши работата.
Бюел веднага отвори вратата, вярно, но внезапната му поява и изопнатото му лице стреснаха всички в стаята. Сякаш на челото му пишеше, че носи лоши новини.
— Ъъ… Линда, трябва да говоря с теб.
Съпругата на Дауни стана бавно и посегна към едно от децата си. Харли спря количката на прага зад Бюел. Надяваше се, че изглежда по-приемливо от колегата си.
— Рейчъл, излез, моля те. Останалите — също.
Рейчъл и приятелката й Ейми изскочиха от стаята като попарени и едва не събориха Гейбриъл Джоунс и един от асистентите му, които тъкмо пристигаха.
— Извинете, момчета! — Харли извъртя инвалидната количка настрани да им препречи пътя, докато другите роднини и приятели се изнижат покрай него.
— Харли… — Джоунс си беше надянал най-добрата бащинска физиономия.
Но Харли обърна количката към коридора и затвори вратата.
— Ние ще се погрижим.
Обърна се към Рейчъл.
— Татко ти е добре.
За останалите — семейството и приятелите на Патрик Дауни — думите му имаха друго значение. Почти все едно беше извикал в лицата им: „А Пат е мъртъв!“.
Очакваше да го засипят с въпроси, но вместо това видя шок, отказ да повярват, вехнеща надежда.
— Дами и господа — каза Джоунс, примирил се с факта, че ще трябва да съобщи новината пред по-голяма публика, вместо само на вдовицата. — На Киану имаше инцидент. Изгубихме полковник Дауни.
Харли поклати глава. Няма добро място да съобщиш такова нещо на близките, но някои места са по-добри от други. Да ти съобщят в коридора, че брат ти, баща ти, съседът ти е загинал при злополука в космоса…
Докато хората около него плачеха, Харли придвижи количката си до Рейчъл и Ейми, които се бяха сгушили една в друга, и им каза:
— Да излезем навън.
Вечерният хюстънски въздух беше влажен. До входа на сградата Харли разказа на Рейчъл за мембраната, маркерите, Кошера и съществото, което бе нападнало и убило Патрик Дауни.
— Значи всъщност не знаеш дали татко е добре! — Рейчъл се люшкаше между гнева и истерията.
— Лукас каза, че баща ти и Наталия са добре.
— Но те са вътре! Там, където онова нещо е убило господин Дауни!
— Стига, Рейч, познаваш баща си. Той нямаше да остане там, ако смяташе, че е опасно. — Още преди да го изрекъл докрай, Харли разбра, че е направил грешка. — Така или иначе, запасите му от кислород са на изчерпване. Двамата с Наталия ще се появят на екрана много скоро, ще видиш.
Рейчъл се беше вкопчила в Ейми. Виждаше се, че иска да повярва на Харли.
Но че не може.