Дейвид С. Гойър, Майкъл Касът
Небесна сянка (45)

Ами ако е вярно? Ако на Киану наистина има ИЗВЪНЗЕМЕН ЖИВОТ? Какво ще правят НАСА и Коалицията с екипажите си и техните кораби? ТЕ СА ЗАРАЗЕНИ! НЕ МОГАТ ДА СЕ ВЪРНАТ НА ЗЕМЯТА!

Поствано на neomission.com от Avram

— Казва, че е видяла човек!

— Какво означава това, по дяволите?

Зак сложи край на телевизионната връзка между Меган и Рейчъл, защото прецени, че и двете се твърде разстроени — Меган седеше, скрила лицето си с ръце, а Теа се опитваше да я успокои, — и защото Лукас беше дотичал, повлякъл детето за ръка. Камила се беше ококорила, а Лукас изглеждаше на ръба на паниката.

— Каквото ти казвам! Твърди, че е видяла някакъв човек зад модула. Преди малко.

— Къде? Какво е правила?

— Пуснах я да отиде до тоалетната, ясно? — Към объркването на Лукас се добави и смущение. — И двамата бяхме на петдесетина метра ей натам. — И посочи към Кошера и мембраната отвъд него.

— И какво точно е видяла? — Зак коленичи пред Камила и й отправи най-бащинската си усмивка. — Помоли я да ми каже.

Лукас преведе въпроса му, после и отговора на момичето:

— Видях мъж без дрехи.

Определението „без дрехи“ изключваше вероятността тайнственият човек да е бил космонавтът Черток.

— Нещо друго? Той носеше ли нещо? — Зак показа с ръце.

Камила поклати глава. Нищо. Явно започваше да се плаши от вниманието на възрастните. Зак я погали нежно по главичката и я остави на мира.

— Някакви идеи? Тадж?

Индийският командир гледаше към гората, явно с надежда да зърне онова, което беше видяло момичето.

— Ами — почна Тадж, — вие тримата… Киану върна по някой за всеки от вас. — Посочи Теа, после гърдите си. — Но не и за нас двамата.

— Може би не сме достойни — опита да се пошегува Теа.

— А може би вече сте — каза Зак.

— Супер, няма що. Още гладни гърла, които да храним.

Според професионалната преценка на Зак ситуацията започваше да излиза от контрол. От друга страна, той беше изтощен, а в това състояние преценката му едва ли беше надеждна.

И все пак… бройката не можеше да се оспори. Петима астронавти и двама преродени; ограничени хранителни запаси; непостоянна връзка — и всичко това в условията на околна среда, която се променяше по правила, за които не знаеха нищо, и под диктовката на така наречените Архитекти, за които не знаеха почти нищо.

Така обобщено… ами, така обобщено, Зак отдавна трябваше да е бил отбой, да е изпаднал първо в паника, а после във вцепенение, и да чака, свит в ембрионална поза.

— Наталия? — Рускинята ръчкаше нещо по раницата на костюма си. — Някакви идеи?

— За какво?

Зак прехапа език, за да не й отвърне отровно. Напомни си, че английският й е втори език и че сигурно няма представа колко вбесяващо звучи отговорът й.

— За новото същество или за другите мистерии. За Архитектите. За храма.

Наталия сви рамене. Отвори уста да каже нещо, но после я затвори, сякаш си беше променила решението в движение. Предвид подозренията на Зак относно действията й спрямо „Константин“, Наталия едва ли би могла да предложи нещо полезно.

Освен това Лукас се приближаваше с допълнителна информация, която беше измъкнал от Камила.

— Още нещо — каза той. — Камила казва, че мъжът бил с червена коса.

— Мамка му! — възкликна Теа, стигнала до същия интуитивен извод, до който беше стигнал и Зак. — Пого!

— Това изглежда ли ти смислено? — попита я той. — Намекваш, че Пого е бил съживен, така ли?

— Изглежда точно толкова смислено, колкото и всичко, което видях през последните шест часа. Хайде.