Дейвид С. Гойър, Майкъл Касът
Небесна сянка (48)

Благодарим ви, че се съгласихте да участвате в експертната поддръжка на експедиция „Дестини-7“. Подписът ви върху този документ свидетелства, че приемате изискванията за поверителност, описани в раздел А…

Бележка към формулярите, попълнени от членовете на Съветническия екип, предадена в пълния си текст на Sky News от Уейд Уилямс, 23 август 2019

— Сядай и млъквай, за бога!

Харли беше довел Рейчъл в съветническата стая, за да изгледат още веднъж разговора й с Меган. След това се наложи да събира членовете на екипа си, част от които бяха изчезнали някъде, било да подремнат, било да хапнат нещо.

Докато успее да вкара в кошарата Крийл, Валдес и Матулка, окончателно беше загубил търпение и нареди на Саша Блейн да пусне записа, макар че не всички съветници бяха налице.

Уейд Уилямс се появи последен, на всичкото отгоре попита какво ставало и тъкмо с това си спечели острата реплика на Харли.

Хората около масата си поеха шумно дъх, почти все едно Харли беше станал от инвалидната количка и беше фраснал възрастния писател фантаст между очите. Навярно за пръв път през седемдесетинагодишния си живот Уилямс реши да си замълчи. А после взе да си търси място около масата. Уви, търсеше го толкова шумно, че Харли се принуди да каже:

— Добре, Саша. Дай го на пауза.

И докато Меган Стюарт ги гледаше на пауза от екрана, се обърна към Уилямс:

— Ако все още не се досещаш какво правим, доктор Уилямс, предлагам да се обърнеш за помощ към господин Крийл, но тихичко. Освен ако не греша, той е свикнал да ти помага с такива неща. Всички вие приехте с охота предложението да се включите в екипа. Предвид качеството на работата ви досега обаче, изглежда, основният ви аргумент да се включите е била голямата червена точка, която въпросното участие ще прибави в автобиографиите ви. И определено не сте се водили от мисълта колко сериозна и тежка задача ви чака. Да, храната ни не е от най-висока класа. Да, може да не спите една нощ. И, да, ще трябва да го преглътнете, ако някой с по-големи правомощия ви повиши глас.

Рейчъл се изкиска, а Саша Блейн вдигна окуражително палци на Харли. Може би защото в залата беше тъмно.

— Няма да се извинявам за думите си. Работата ни е важна, може да стане и неприятна на моменти. Помнете обаче, че макар Хюстън да не е хотел с пет звезди, пак е значително по-приятен за обитаване от „Венчър“ или вътрешността на Киану. Така, ето какво ми трябва и какво настоявам да получа: пълно съдействие и никакви капризи. Всеки, който чувства, че това правило не му е по силите, може да напусне. Вратата е ей там. Онези, които останат, ще трябва да се съобразяват с казаното преди малко.

Всички мълчаха. А после Уилямс вдигна ръка.

— Може ли да кажа нещо?

— Стига да е кратко.

— Няма да оспорвам твоите, хм, валидни аргументи. Просто искам да отбележа, че творческата работа и интуитивните прозрения не се случват по план или по заповед.

— Разбирам какво имаш предвид — каза Харли — и съм съгласен с теб. Просто се опитвам да създам атмосфера, в която творческата работа може да се върши по най-оптималния начин. И най-гениалното хрумване ще е безполезно, ако не е в подкрепа на мисията. А именно — добави той, решил, че е редно да им напомни в какво точно се състои въпросната мисия, — да довършим проучването на Киану и да върнем двата екипажа живи и здрави на Земята.

Вратата се отвори отново и този път гневът на Харли беше искрен, а не просто стратегически ход.

— Мама му стара, колко пъти трябва да…

Млъкна, когато видя кои са новодошлите — съветникът към Белия дом Бинъм и директор Джоунс. Уелдън също беше с тях и изглеждаше неприлично свеж. Водеха си и двама от вездесъщите асистенти.

— Извинявайте, че ви прекъсваме — каза Джоунс и отстъпи встрани. — Господин Бинъм има важна нова информация. — Джоунс, за разлика от Уелдън, изглеждаше изтощен до смърт и много мрачен.

Бинъм се изкашля. Не помоли да запалят лампите, затова лицето му остана в сянка, а думите му идваха сякаш от невидим високоговорител.

Може би точно това беше идеята.

— Изглежда, тази история с хора, за които се твърди, че са били преродени на Киану, представлява… промяна в парадигмата. — Харли се зачуди кой ли е измислил този болезнено неутрален термин. Е, определено звучеше по-възпитано от „шибана каша“. — Току-що говорих по телефона с президента…

— А с папата говорихте ли? — подхвърли някой и репликата предизвика повече смях, отколкото заслужаваше. В тъмнината Харли не разбра кой е шегаджията.

— Президентът — продължи Бинъм, след като се изкашля повторно, — официално обяви съществата на Киану като враждебни.

Това изявление предизвика истинска буря от реакции, но общият им тон намери изражение в една кратка реплика, произнесена високо от женски глас:

— Ега ти простотията! — Саша Блейн! Харли си помисли, че младата жена започва да му харесва.

Остави ги да крещят още няколко секунди, преди да каже:

— Моля, спомнете си правилото.

После се обърна към Бинъм, но гледаше Уелдън.

— Господин Бинъм, какво точно означава това?

— Че нито едно от съществата не може да напусне вътрешността на Киану, още по-малко да се качи на „Венчър“ или „Брахма“.

— Което означава, че решението е съвместно — не само на нашия президент, а и на лидерите на Коалицията.

Джоунс вметна:

— Лидерите на Коалицията обявиха, хм, ревенантите за враждебни още в самото начало.

Бинъм продължи, сякаш не го бяха прекъснали:

— Това решение означава също, че когато се върнат на Земята, екипажите ще бъдат сложени под карантина. Вече тече подготовка за обеззаразяването на „Венчър“. Междувременно, предвид последното оперативно развитие, на екипажа ще бъде изпратена заповед за отбой веднага щом връзката се възстанови напълно… оторизирано е също използването на сила.

— Тоест ще ги убиете? — Този път възклицанието дойде откъм Лили Валдес.

Но не тя, а Рейчъл Стюарт се изправи, очертана на фона на светлината от екрана, и стресна Бинъм, Джоунс и Уелдън, които не знаеха, че е в стаята.

— Какви ги говорите? Майка ми е там!

Бинъм взе да пелтечи, неспособен да се справи с въпрос, дошъл от неочакван източник, но Гейбриъл Джоунс каза с уморен глас:

— Няма да нападаме онези неща. Просто искаме нашите хора да се върнат живи и здрави. Но, Рейчъл, миличка, няма начин онова същество наистина да е твоята майка…

— Знае неща, които може да знае само майка ми!

Харли се пресегна и дръпна нежно момичето към себе си.

— Не се тревожи. Ще измислим нещо.

— Решението означава — каза Бинъм, — че каквито и действия да препоръчате оттук насетне, те трябва да изхождат от хипотезата, че ситуацията на Киану е заплаха за общественото здраве. Съществуващите контакти трябва да се сведат до минимум. Да не се осъществяват нови. Екипажите да се махнат оттам. — Помръдна леко и Харли най-после видя лицето му… за една нощ Бинъм се беше състарил с години.

Джоунс даде знак на Бинъм и другите да излязат с него, но Уелдън изостана.

— Харлс, може ли две думи?

На Харли не му се искаше да оставя Рейчъл, която се тресеше от гняв. Предаде я неохотно на грижите на Саша.

В коридора пред стаята — Бинъм, Джоунс и другите се бяха дръпнали тактично настрани — Харли изстреля първия си залп:

— Мислех, че аз ръководя екипа!

— Така е — каза Уелдън. — Ти си начело на екипа от съветници, което означава, че очакваме отговорите от теб. Тази заповед просто дава нова насока на работата ви, но не сваля отговорността ти като ръководител. С други думи, не си губете времето с неразрешими загадки. Съсредоточете се върху сигурността и безопасността.

— Това са пълни лайна!

— Искаш да се откажеш ли?

— Никога не се отказвам по средата на задача. — А и знаеше, че Уелдън никога не би му позволил да бие отбой. — Но ще ти кажа едно и дано поне ти ме чуеш, защото никое от плашливите ти приятелчета явно не вдява за какво става въпрос. Единственият интелигентен начин да изиграем тази игра е да приемем, че онези хора са точно това, което казват, че са.

— Онези хора? Онези ревенанти?

— Наричай ги както искаш, Шейн. Те са живото доказателство, че вселената е много по-голяма, отколкото си мислим ние, и че някъде там има създания, които се справят с машинките си много по-добре от нас. Което не би трябвало да ни изненадва всъщност. Така че защо ви е да ги ръчкате с пръчка? За да ви ръчнат и те?

Уелдън затвори очи. Харли знаеше, че Шейн всъщност е съгласен с него. Само че най-голямата му професионална сила беше и най-голямата му лична слабост — Шейн винаги правеше каквото му заповядат началниците и дори често надминаваше очакванията им.

— Какво искаш да направя, Харлс? Заповедта идва лично от президента. От Белия дом и Пентагона.

— Знаеш ли, помня нещо, което съм чувал от теб, когато още бях кандидат-астронавт. — Уелдън, като старши ръководител полети, беше в комисията, която интервюира Харли след първата му молба да постъпи в програмата. — „Търсим хора, които разбират колко важно е да вземаш решения, от които не можеш да се отметнеш“. — Харли посочи групичката, която чакаше нетърпеливо Уелдън. — Сега аз ще се върна в стаята да тормозя гениите според новите правителствени насоки. Но когато ти се върнеш в контролната зала, гледай там да не вземат решение, от което не можем да се отметнем.