Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (99)

Неочакван успех в едно уникално първенство

1953 г. Такова първенство България не беше имала. И няма да има. Беше нечия измислица, нещо уникално. За да се обиграе за квалификациите за световното първенство през 1954 г. в Швейцария, сборният (т.е. националният) отбор беше включен като редовен участник в състава на „А“ футболна група и играеше всяка седмица мачове за първенство. Само че съставът му не беше предварително уточнен, за него в хода на първенството непрекъснато се вземаха за проба играчи от различни отбори, други играчи биваха освобождавани, хаос… Спомням си куриозния случай с известния навремето централен нападател Добромир Ташков. В мача (по програмата на първенството) между сборния отбор и „Славия“ той през първото полувреме игра в клубния си отбор „Славия“. През паузата треньорите на сборния отбор решиха, че им е необходим — и през второто полувреме Ташков излезе с фланелката на националите… Пълна неразбория, която по същество компрометира първенството. А и с нищо не помогна: В квалификациите нашите представители не спечелиха нито един мач и останаха последни в групата — адио, Швейцария…

От тази история най-много пострада ЦДНА — повечето от армейските футболисти бяха включени в сборния отбор (в това първенство армейците участваха под името ОСГ — отбор на софийския гарнизон), от „Левски“ биваха призовавани периодично отделни играчи. Така „сините“ бяха уверени лидери и след XXI кръг имаха 36 точки срещу 29 на армейците. Междувременно сборният отбор беше разформирован и в един отложен мач „Левски“ претърпя най-голямата си загуба от ЦДНА (вече в пълен състав) — 0:5… Това беше и психически удар, но „сините“ запазиха своите шансове — преди последния кръг имаха 41 точки, ЦДНА — 42, решаващ оставаше последният мач „Левски“ — ВВС (отбор на Военновъздушните сили, който по-късно беше разформирован и редица негови отлични играчи минаха в „Левски“). „Сините“ победиха с 3:2 и така спечелиха нова шампионска титла — в период, в който най-малко я очакваха. В състава им имаше промени, сега в него играеха и Васил Спасов (върнал се в отбора), Димитър Андонов, Симо Костов, Иван Георгиев, Стефан Абаджиев, Димитър Попдимитров, Методи Ангеловски, Александър Кръстев, Александър Бахчеванджиев, Тодор Стоянов… Треньор беше олимпиецът ветеран Димитър Мутафчиев.

После започна дългото чакане…