Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (72)

Съперничество в синьо и червено-черно

След столичното първенство става ясно, че „Славия“ е в пълно отстъпление (зае в него предпоследно място) и така двубоите между „сините“ и „белите“ бяха загубили решаващото си значение, което имаха в миналото. „Левски“ въпреки всички сътресения беше успял да запази челната си позиция. Сега срещу него се появи нов силен съперник — столичният „Локомотив“ (на второ място в първенството), чийто състав респектираше по това време с имената на известни футболисти като Стоян Орманджиев, Стою Недялков, Крум Милев, Вучко Йорданов, Симо Костов, Трайче Петков, Лазар Христов и др. Очертаваше се нов двубой на върха — между „сините“ и „червено-черните“.

През есента на 1945 г. се проведе държавното първенство чрез елиминиране в един мач. В него „Левски“ отпадна в III кръг — загуби с 1:2 срещу амбициозния, силен тим на „Спортист“. Локомотивци продължиха с пълна пара напред, на финала се наложиха над „Спортист“ с 3:1 и 1:1 и напълно заслужено станаха държавни първенци. За „Левски“ остана правото за реабилитация. И периодът от 1946 до 1947 г. ще мине под знака на борбата между „сините“ и „червено-черните“.

1946 г. — Към турнира за държавно първенство сега интересът е повишен: победителят ще остане в историята като първия републикански шампион — плебисцит през есента на същата година обяви България за република.

Този победител ще бъде „Левски“. В един есенен ден, 6 септември 1946 г., на стадион „Юнак“ в първия финален мач победи „Локомотив“ с 1:0, седмица по-късно във втория финален мач нова победа с 1:0. Така „Левски“ за четвърти път стана държавен и за първи път републикански шампион. Тези титли бяха извоювани от Любомир Алдев, Апостол Соколов, Атанас Динев, Любен Петров–Боби, Стефан Никушев, Константин Георгиев, Георги Младжов, Петър Москов, Борислав Цветков, Васил Спасов, Божин Ласков, Любен Хранов, Петър Аргиров. Капитан на отбора беше Стефан Никушев, треньор — пак Иван Радоев. Забележителен беше мощният спринт на „сините“ в този финален турнир — 6 победи в 6 мача при 17:0 гола… И сборникът „Петдесет години футбол в България“ (изд. 1960 г.) ще отбележи: „Хегемонията на «Левски» е неоспорима. Неговият състав е безусловно най-силният в страната.“

1947 г. — Отново „Левски“ и „Локомотив“ са големите съперници и се устремяват към върха. И отново финалът ще бъде оцветен в синьо и червено-черно. Първият мач, на 2 ноември, след непрекъсната борба за всяка топка завършва 1:1. Все така напрегнато минава и вторият финален мач на 6 ноември, и той ще донесе победа на „Левски“ с 1:0. В отбора има промени и нови имена — ето състава: Апостол Соколов, Стефан Методиев, Любен Петров–Боби, Амедео Клева, Ангел Петров–Чори, Атанас Цанов, Борислав Цветков, Васил Спасов, Георги Кардашев, Георги Печеджиев, Йордан Томов. Капитанската лента сега носи Васил Спасов. Треньор все така е Иван Радоев.

Имаше нещо, което се помни. — В онези следвоенни години, в които стават тези събития, „Левски“ и „Локомотив“ бяха двата „големи“ в столицата, в тяхната игра наистина проличаваше известно качествено подобрение, което ги отличаваше от останалите отбори. За честта на „сините“ и „червено-черните“ трябва да добавя, че техните двубои се помнят както с мъжество и непримиримост, така и със спортсменски дух, а и с добрите, приятелски взаимоотношения между двата клуба.

Двоен победител. — През 1946 г. се провежда и първият финален турнир за новоучредения приз — Купата на Съветската армия, която дълги години ще има значение на национална купа. В този турнир по елиминатуарната система са започнали борби всички отбори в страната. Първият финален мач е на 6 май 1946 г. на стадион „Юнак“: „Левски“ побеждава „Черноломец“ (Попово) с 4:1 и е първият носител на този трофей (ще го печели още много пъти). Съставът му беше този, който стана държавен шампион същата година.

През 1947 г. на финалния мач от втория турнир за купата на 1 юни на стадион „Юнак“ отборът на „Левски“ отново триумфира — 1:0 срещу „Ботев“ (Пловдив). В състава сега участваха и Петър Москов, Гочо Русев и Арсен Димитров, треньор неизменно е опитният Иван Радоев.

Така след своя „дубъл“ през 1942 г. сега „Левски“ в две поредни години отново е двоен победител — държавен шампион и носител на купата. Хегемонията му е пълна, в този период той безусловно беше най-силният отбор в страната.