Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (30)

— Заминаването ни за Букурещ беше събитие за времето, не съм забравил вълнуващото изпращане на софийската гара — казвал ми е Борис Василев. — Ще призная, че се вълнувахме и ние.

Датата е 11 октомври 1923 г. Отборът на „Левски“ заминава за Букурещ, за да върне визитата на „Триколорул“. Групата е внушителна — 60 души, членове и почитатели на клуба придружават официалната делегация. Това е първата спортна група в историята на нашия футбол, която заминава за чужбина по повод гостуване на български отбор, в нея са и журналисти и това също е нещо ново за времето. Настроението е повишено, в параходчето от Русе до Гюргево, както му е ред, се пее „Тих бял Дунав“. А на гарата в Букурещ предстои изненада: стотици мъже и жени от българската колония там очакват и посрещат сърдечно футболистите на „Левски“ с букети в ръце и със съкровени надежди за победа, колонията е в треска. Радушно посрещат групата и домакините от „Триколорул“.

По тяхно предложение, което е прието, „Левски“ играе най-напред с букурещкия „Ромкомит“ и завършва 1:1, а на 17 октомври 1923 г. е мач-реваншът с „Триколорул“ — след резултата в София към него има голям интерес. Преди мача президентът на букурещкия клуб връчва на отбора на „Левски“ изящно изработена сребърна купа като израз на приятелство и уважение. Пред многохилядна публика Големият син отбор показва една от най-красивите си, технични и спортсменски игри и побеждава с 4:2. Особено ефектен е голът на Никола Мутафчиев, който преминава през цялата румънска отбрана, преодолява и вратаря и влиза с топката в празната врата… Българите от колонията в Букурещ ликуват, след края на мача нахлуват на терена и понасят играчите на „Левски“ на ръце, над румънския стадион ечи „Мила родино“!

Румънският печат широко отразява тази първа поява на български футболисти в Букурещ. Вестник „Романя“ пише: „До турнето на «Триколорул» не се знаеше дали въобще в България съществува някакво спортно движение. В концерта на международния футбол българите не участваха нито веднъж. Този път те са тук, поставяйки на тежко изпитание нашия спорт. Видяхме ги на работа, играейки чудно красиво, с ниски пасове и сполучливи комбинации. И с великолепна игра с глава. А това, което най-вече привлече вниманието на публиката, беше особеният финес в изпълнението на играта.“ В. „Диминяца“ подчертава най-вече коректното поведение на играчите на „Левски“, което е направило силно впечатление на публиката. В. „Преса“: „С безукорна техника и изумителна пъргавина гостите от «Левски» развиха приятна игра, която беше аплодирана от многобройната публика.“

Това вероятно са първите отзиви в чужбина за изяви на български футболисти. Те отразяват обаянието на Големия син отбор.

Можем да си представим с какво нетърпение спортна София е очаквала да научи резултата от мача в Букурещ. И каква бурна радост е предизвикала телеграмата на Борис Василев, която е била залепена на бул. „Цар Освободител“ срещу Руската църква: „Победа!“

Успехът на „Левски“ в Букурещ е предизвикал въодушевление в цялата страна. В Русе отборът е бил посрещнат с музика, с националния химн „Шуми Марица“, с приветствени речи и много овации. Тържествено е било посрещането в столицата, от гарата до паметника на Апостола е устроено факелно шествие, пред Военния клуб е имало речи и всичко е приключило пред скромната клубна канцелария на „Витоша“ 20, на чиято витрина „сините“ са поставили сребърната купа от Букурещ — първата купа, получена от български футболисти. „София беше свидетел на рядко тържество“ — ще отбележи един вестник.

Така е било в онези далечни години — международните победи на нашите спортисти предизвикват повишено самочувствие и изблик на национална гордост!