Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (76)

Някой влезе в „А“ група през задната врата…

Нещо симптоматично има в тази история. Затова ще ти кажа нещо и за нея, драги читателю.

През късната есен на 1949 г. поради поредната реорганизация на спортното движение в София започна квалификационен турнир, който трябваше да определи петте столични отбора (измежду осем), които ще участват в новосъздадената „А“ републиканска футболна група. Събитията в турнира се развиха така, че за крайното класиране решаващ се оказа мачът между „Левски“ и ЦДНА (така се наричаше вече армейският клуб). Помня го този мач на 8 декември 1949 г. върху кал, вода и лед на игрище „Юнак“ — в него имаше един възлов момент, който не се забравя: при 2:0 за „Левски“ съдията маркира дузпа (безспорна) за ЦДНА, която можеше да внесе прелом в играта и резултата. А Спас Андреев — Паскера, вратарят на „сините“, беше лошо контузен преди това, едва се движеше, но беше останал самоотвержено на поста си. За изпълнение на дузпата зад топката застана майсторът на тия удари, моят добър приятел Стевето Божков. И сега виждам тоя момент: удар на Божков — невероятен скок на куц крак на Андреев, който изби топката… и това реши всичко, „сините“ запазиха победата си. А след мача въодушевените зрители занесоха Андреев на ръце до съблекалнята. А той цели 67 минути беше играл с фрактура.

В крайното класиране на турнира начело застана „Левски“, следващите заветни четири места заеха „Локомотив“, „Червено знаме“, „Славия“ и „Академик“ — петте столични отбора, участници в „А“ група. Под чертата останаха ЦДНА, „Спартак“ и ВВС (този отбор по-късно беше разформирован). И тук спортната общественост стана свидетел на един фарс: докато „Спартак“ честно и почтено се включи в първенството на „Б“ група (стана първенец и заслужено зае място в „А“ група), то могъщите покровители на ЦДНА не се примириха със спортната правда. Потърсиха решение на зелената маса и го намериха: на мястото на ДНА (Пловдив), извоювал място в „А“ група, формираха набързо отбор на народната войска — ОНВ. Така, през задната врата, столичните армейци бяха вкарани в „А“ група…

В спорта освен точки и голове има етика, има и достойнство. Това, което покровителите на ЦДНА извършиха в своите кабинети, беше под достойнството на футболистите в червени фланелки. Беше предизвикателство към обществения престиж на столичния армейски клуб.