Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (80)

Помня думите на капитана

И сега, толкова години оттогава, с особено, топло чувство си спомням за тези двукратни финали. Не само заради победите на „Левски“. А заради неповторимата атмосфера, заради перипетиите на страхотната борба в тези дълги и тежки 630 минути, заради върховното напрежение на младежите в сини и червени фланелки. И едните, и другите се изразходваха на терена докрай, изстискваха последните си психически и физически сили, надминаха себе си. За всичко това и едните, и другите заслужават признание. Тяхна е заслугата за този невероятен футболен фестивал, който две години поред беше развълнувал цяла спортна България.

И сега изпитвам възхищение от изключителната психическа устойчивост на играчите на „Левски“ — тя беше най-силното им оръжие срещу големия съперник, който в повечето случаи повеждаше в резултата, тя реши всичко в атмосферата на безкомпромисни, остри стълкновения (в мача на 26 ноември беше счупен кракът на Дойчинов). Още помня думите на капитана на „сините“ Димчев–Бачин, един от героите в епичната борба: „Победихме ги с нашия дух и нашата воля. Бяхме уверени, че ще ги победим, дори когато те поведоха с 2:0.“

Духът на онова славно поколение на „сините“!… Доколко успяват да го съхраняват тези, които се редуват на смяна?

Много богати по съдържание бяха тези епични 6 финални мача. Как наистина да ги забравиш?