Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (39)

Гордостта на „Левски“

Поглеждам назад към епохата, когато се създаваше популярността на „сините“. И под булото на годините блясва едно име — Никола Мутафчиев — Количето. Непознато днес за младите почитатели на футбола, това е името на един от най-блестящите нападатели на националния отбор и на „Левски“ за всички времена! „Той е гордостта на «Левски», сърцето и душата на отбора“ — беше отбелязал един вестник навремето.

Да, със своето майсторство и фантазия в играта, с финеса на изпълненията Количето предизвикваше бурния възторг на зрителите и има много голям дял за успехите и славата на „Левски“. При изключителната си техника, мощ, мигновена ориентация и чуден усет за гол той имаше и много вярна концепция за постановката на нападателната игра: „За размаха на нападението е необходим широк периметър. Колко пъти съм казвал на моя брат Димитър на фланга от дясната ми страна (Количето беше десен инсайд, т.е. с днешния № 8, б.а.) да застава до самата странична линия, да се придвижва дори извън нея, за да играем по-разперено“ (т.е. на широк фронт, б.а.). Не е ли това концепция, която в пълна сила важи за съвременния футбол?

В историята на националния ни отбор Никола Мутафчиев остава като автор на гол № 1 (през 1924 г. в мача Турция — България в Истанбул, 2:1), участник е в мач № 1 на националния отбор и в мач № 1 на олимпийския отбор. След мача с „Вундертима“ във Виена през 1924 г. той според спомените на Георги Григоров е получил предложение лично от Хуго Майсъл, всемогъщия тогава ръководител на австрийския футбол, да остане в Австрия като професионалист при много добри условия. По лични съображения Никола Мутафчиев е отказал.

Уважаван е не само като блестящ състезател. Той участва много активно като деятел в живота на клуба, инициатор е за сключване на първите застраховки на играчи в историята на нашия футбол (за това ще стане дума по-нататък), автор е на компетентни статии в печата на злободневни футболни теми. Между другото — и на остра критична статия срещу практиката на ръководството на „Левски“ в известен период да търси готови играчи отвън, вместо да полага грижи за създаване на собствени кадри, в духа на традицията на клуба. В една галерия от портрети на хора с изключителни заслуги към „Левски“ Никола Мутафчиев — Количето би заел едно от първите места. Такава галерия, уви, не съществува. И той е напълно забравен.