Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (131)

Пролетни картини на игрище „Динамо“

Под това заглавие във в. „Вечерни новини“ от 14 април 1954 г. съм обяснил навремето как се гледа мач на игрище „Динамо“. Ето част от тези редове:

„Съветвам ви да си вземете най-старите обувки, най-износеното палто и неограничено търпение… След като се снабдите с билет (често пъти с цената на измачкани обувки и дрехи), пред вас изниква въпросът как да гледате играта. Малкото място е буквално претъпкано от няколко хиляди души, всеки от които се стреми да си осигури известен кръгозор по всички възможни начини. Хората са насядали буквално на самата тъч линия (понякога и на метър навътре от нея), наклякали, стоят прави. За да си осигурите кръгозор, можете да използвате столчета, сандъчета, лимонадени тарги, тухли, камъни, потрошени кошове, купчинки пясък, на които да стъпите. Ако имате спортни дарби, можете да се покачите на дървената ограда, да се покатерите на близките дървета и телефонни стълбове, да увиснете на съседните разклатени баскети, като си поемете целия риск…“

За мачовете на игрище „Динамо“ афиши обикновено нямаше, вестниците рядко съобщаваха за тях. „Нищо не пишете, другари, нищичко — отчаяно се молеха стопаните на игрището. — Тук едва се събират 1500 души, ще дойдат 10 000, какво да ги правим! Елате да видите какви щети са нанесени.“

Жива мъка беше за футболистите да тренират и играят на това игрище, сред облаци прах и на разровена сгурия, върху която всяко падане беше болезнено. В съблекалните, разбира се, душове нямаше, играчите се миеха на няколко чешмички.

При такива условия бяха поставени „сините“ в ония години, при такива условия се подготвяха футболистите на „Левски“. И не само се подготвяха — ставаха и шампиони (1950, 1953 г.), вицешампиони (1951, 1956, 1958 г.), носители на купата (1950, 1956, 1957 г.). Примитивните условия действаха мобилизиращо на играчите и членовете на клуба, сплотяваха неговите почитатели. Периодът на някогашното игрище „Динамо“ остана достоен етап от дългия път на „Левски“ през времето (това беше период, в който и клубът носеше името „Динамо“, наложено му при поредната реорганизация на спортното движение).