Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (40)

Футболът се играе от хора

В такава галерия достойно място би намерил и Иван Радоев.

— Футболът се играе от хора, от хората зависи как ще се развие един мач и как ще завърши. Задачата на треньора е да подготви своите играчи както спортнотехнически, така и психически за борбата, която им предстои. Ако имаш 15 играчи, това са 15 различни личности, различни характери, трябва да намериш верния подход към всеки от тях. Най-важното е да съумееш да ги сплотиш, мобилизираш, да ги накараш да вложат в играта за честта на своя клуб всичко каквото могат.

Това, в най-общи думи, е концепцията на Иван Радоев така, както е останала в ума ми от разговорите ми с него в ония далечни години, когато той беше треньор на „Левски“ и често се срещахме. Беше не само квалифициран специалист, беше и добър педагог и психолог, намираше път към сърцата на своите играчи, държеше за волевата настройка на отбора и умееше да я създава. Държеше за интензивната подготовка и високите натоварвания в тренировките. И за прецизната тактическа подготовка на всеки мач — и тук според мене беше особено силен. Спокойно, точно, безпогрешно анализираше силните и слабите страни на поредния съперник, както и на своя отбор и намираше възможно най-доброто решение. Спомням си как в една късна, мъглива ноемврийска вечер през 1950 г. се разхождахме с него по почти пустия булевард „Цар Освободител“ (тогава бул. „Руски“) и той с увлечение ми разказваше какъв тактически капан е подготвил за опитните футболисти на ЦДНА в предстоящия финал за купата. В третия пореден мач капанът щракна и „Левски“ триумфира като победител. В ония трудни за „сините“ години Иван Радоев беше човекът, който уверено ги водеше към успехи.

Пътят му във футбола започна от Големия син отбор — в него беше силен основен играч — хафбек (полузащитник), и покриваше голям периметър в средата на терена, такъв беше и в първия ни олимпийски отбор в дебюта му на стадион „Коломб“. А най-ярко в нашия футбол остава присъствието му като един от най-опитните, авторитетни и заслужили треньори.

Ерудиран, с широки културни интереси, Иван Радоев беше автор на актуални статии, пътни бележки, търсен и ценен сътрудник на спортния печат с умно, компетентно написани коментари. През целия си живот беше свързан с „Левски“ — като състезател, треньор и деятел. Радваше се на заслужен обществен авторитет, остави трайни следи по пътя на клуба.

Бях на погребението му. От клуба беше изпратен венец, но никой от тогавашните му ръководители не благоволи да се яви и да каже няколко топли думи за човека, на когото „Левски“ толкова много е задължен.