Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (140)

Въпрос на възпитание

Да се извиниш на съперника при невъздържано, остро сблъскване, да му помогнеш да стане, ако е паднал — това са прояви, които са израз на добро възпитание, винаги се оценяват от публиката, допринасят за спортсменския дух на състезанието. Много ми се иска да виждам по-често такива прояви от футболистите на „Левски“ — те имат своята стойност.

За зрителите не е без значение и външният вид на отбора — нещо, което сякаш се подценява от играчите и от техните треньори. Спомням си какво добро впечатление правеше стройният, елегантен Константин Ефремов, признат навремето за най-изискания футболист не само на „Левски“. В един разговор с него, години след като беше прекъснал състезателната си дейност, той ми беше казал: „С повишено настроение съм очаквал всеки мач, държах на външния си вид, излизах на терена с чиста, изгладена екипировка, винаги гладко избръснат. За мене това беше израз на самоуважение, на уважение към играта и съперника.“ Мисля сега за някои играчи на „Левски“, за които може би изглежда модерно да се появяват на игрището небръснати (по подражание на чуждестранни „звезди“, както ги виждаме по телевизията) или със спусната навън фланелка. Това също е въпрос на възпитание.