Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (143)

Става дума за доверието

На стадиона, както в театъра, човек отива с празнично чувство, има доверие в изпълнителите и очаква те да му поднесат най-доброто от своето изкуство. И безпогрешно разбира дали те го уважават, или го лъжат. Артистът, който излиза недостатъчно подготвен, играе вяло и бърка репликите, разваля ефекта от цялото представление и показва, че не уважава публиката. Така е и на стадиона — от играта веднага проличава дали футболистите в сини фланелки уважават зрителите и им показват всичко каквото могат, или ги лъжат, от тях зависи дали ще бъдат аплодирани, или освиркани. От сивия, грубия футбол зрителят остава разочарован, както когато гледа слаба театрална постановка. На стадиона, както и в театъра, уважението е винаги взаимно.

Когато футболист от „Левски“ закара колата си в сервиза, той иска от монтьорите добросъвестна, качествена работа. А какво ще им поднесе, когато те дойдат да го гледат на стадиона? Дали ще останат доволни от неговата работа? Както футболистът е взискателен към тях, така и те са взискателни към него. И тук задълженията са взаимни.

Всеки мач има своята конкретна стойност, конкретна отговорност, без значение са предишните силни изяви и успехи. И най-бурните овации към футболистите в сини екипи след голяма победа не ще им спестят упреците на зрителите, ако в следващия мач не оправдаят очакванията им, не изпълнят задълженията си, както трябва и както могат.

— Винаги ми е било съвестно, когато сме играли слабо — каза ми веднъж капитанът на „сините“ Кирил Ивков. — Имал съм чувството, че сме излъгали хората.

И за футбола, както за всички области на живота, с пълна сила важи неписаният закон за доверието.

Става дума за доверието към синята фланелка. И за обаянието ѝ.