Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (103)

Нещо за едно обединение

През януари 1969 г. в духа на партийно решение на високо равнище за „окрупняване“ на спортните клубове „Левски“ беше обединен със „Спартак“ (София). Броени дни преди това да стане, запитах Асен Младенов, председател на „Левски“ тогава — какво вярно има в упоритите слухове из София, че такова обединение предстои. Неговият отговор: при нас всичко е спокойно, гледаме си работата, за обединение никой не говори. Същия въпрос поставих на бай Иван Аладжов, бивш председател и един от най-уважаваните деятели на „Левски“, по това време зам.-министър на съобщенията. Неговият отговор: „Който иска да се обединява, да си търси партньор, на нас обединение не ни трябва!“

Да, „сините“ не го желаеха. Но обединението стана — на 22 януари 1969 г. се появи името „Левски-Спартак“. За членовете и привържениците на „сините“ името остана, разбира се, „Левски“. Вярната публика на клуба въобще не прие съчетанието „Левски-Спартак“, както не беше приела навремето натрапеното по съветски модел име „Динамо“.

Опитвам се да направя обективна преценка за ефекта на това обединение. Очевидни факти: клубът получи ведомствен статут с всички предимства, МВР даде солидна подкрепа в изграждането на материалната база, във футболния отбор бяха включени редица опитни и известни състезатели. Негативни страни: под „шапка“ на МВР клубът загуби много от своята самостоятелност, на членовете и почитателите на „сините“ не беше особено желана връзката с милицията, прибавката „Спартак“ накърняваше чистотата и обаянието на името „Левски“. Това, разбира се, са мои разсъждения постфактум. Иначе обединената организация показа голяма жизненост, създаде си авторитет. През 1980 г. от нея се отдели самостоятелният футболен клуб, чието име на свой ред премина през различни перипетии. За нас, драги читателю, си остана въобще непроменено — „Левски“!