Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (120)

Пред мене е една снимка, направена през 1952 г., жизненост лъха от нея: група засмени момчета в анцузи, сред тях е самоуверен млад човек с шлифер. За „Левски“ тази снимка има историческа стойност — това са негови юноши начело с треньора си Любомир Петров-Боби: през 1952 г. те са извоювали републиканска шампионска титла за юноши старша възраст — първата шампионска титла за клуба въобще в първенствата на младата смяна!

Тридесет години преди това на някогашната „Могилка“ беше станало събитие, за което ти разказах, драги читателю: бяха се появили „сините лъвчета“, първият юношески футболен отбор у нас. Така „Левски“ остава като пионер в работата с младата смяна, тогава беше поставено началото на здрава традиция в клуба. За тази традиция и за някои събития, свързани с нея, ще стане дума сега.

Нека най-напред си изясним нещата: в периода до 9 септември 1944 г. у нас е било организирано само едно държавно първенство за юноши — през 1943 г., когато победител е АС 23. Редовните републикански първенства на младата смяна започват, както следва: за юноши старша възраст през 1946 г., за деца през 1956, за юноши младша възраст през 1964 г. Тръгваме по следите на тези събития и пътьом ще узнаем, че пръв републикански шампион за юноши старша възраст е бил „Ботев“ (Бяла Слатина) през 1946 г. Тези събития ще ни насочат и към „Левски“ — наследниците на някогашните „сини лъвчета“, както видяхме, завладяват юношеския връх през 1952 г. Това е времето, когато на младата смяна в клуба започват да посвещават време, сили и опит бивши популярни футболисти от първия отбор и влагат много обич и амбиция в благодатното поприще. На това поприще веднага изпъква едно име, станало еталон в работата с децата и юношите в „Левски“ — Константин Георгиев-Коцето. Представих ти го вече, драги читателю, неуморната работлива „пчеличка“ на отбора-шампион от времето на Спасов, Ласков и др. вършеше огромна работа, без да блести за зрителите. За да блесне с цялото си дарование като треньор на младите — тук се оказа неговото призвание. Благ по характер, общителен, трудолюбив, принципен, Коцето Георгиев обичаше работата си, обичаше своите възпитаници, даваше им всичко от себе си, поддържаше редовна връзка с родителите и учителите им, остава пример на висококвалифициран, предан специалист, създаде школа в работата с децата и юношите на „Левски“. На същото поприще в онези години изпъкват и други имена, които оставиха следи: Любомир Петров-Боби (за него стана дума), Атанас Динев, Ангел Петров-Чори, Драги Георгиев, Петър Дончев — все уважавани ветерани, които с творческата си работа, преданост и голям опит във футбола имат голям принос за общия успех. Ще се появи и Петко Николков, работлив, взискателен и опитен педагог, посветил цялата си ползотворна треньорска кариера на младите. И още едно уважавано име — Михаил Георгиев, за него ще стане дума след малко.

Това са хората, които подготвиха нови шампионски титли за юношите старша възраст: 1953 г. — Атанас Динев, 1954 г. — Константин Георгиев, 1957 г. — Константин Георгиев, 1958 г. — Константин Георгиев, 1960 г. — Ангел Петров-Чори, 1961 г. — Константин Георгиев и Михаил Георгиев. През тези години „Левски“ спечели шампионски титли и за деца: 1960 г. — треньор Драги Георгиев, 1962 г. — треньор Петко Николов.

Ако погледнем сега назад, ще видим, че това е период, в който младата смяна на „Левски“ — благодарение именно на труда и обичта на треньорите — е истинска ковачница на елитни футболисти: Георги Аспарухов, Христо Илиев, Александър Костов, Александър Шаламанов, Петър Величков, Георги Соколов, Стефан Абаджиев, Иван Георгиев, Бисер Михайлов, Янко Кирилов, Иван Здравков, Цветан Веселинов, Георги Стоянов-Джеси, Методи Ангеловски, Пантелей Димитров, Спас Пашов, Никола Цанев, Александър Манолов, Димитър Захариев, Деян Гороломов, Георги Каменски, Георги Тиханов и много, много други (някои от тези футболисти ще играят по-късно в други клубове). Добре бяха поработили треньорите, които ти представих, драги читателю, бяха подготвили стабилно бъдеще на „Левски“.