Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (130)

По време на нашето пътуване, драги читателю, те запознах със старото игрище „Левски“. Разказах ти с колко много труд, средства, обич, неприятности и все нови грижи го бяха построили членовете и приятелите на „Левски“, построиха го и дълги години след това все го дострояваха — сами, без помощ от никъде. Свидно за „сините“ беше това игрище, беше станало техен материален и духовен център, на него винаги кипеше живот.

Така беше — до 1949 г. Тогава на същото място беше започнало изграждането на националния стадион. Той получи името „Васил Левски“. Получи го по наследство от старото игрище „Левски“!

Най-популярният столичен клуб остана бездомен. За него започнаха години на странстване.

На първо време — след като безцеремонно отнеха неговата база — му разрешиха да ползва съседното игрище „Юнак“. Известно е как се ползва чужда база, винаги съзнаваш, че е чужда.

По-късно през 1951 г. на „Левски“ беше отстъпено (временно) игрище „Динамо“ в квартал „Иван Вазов“ (на това място сега се намира плувният комплекс „Спартак“). Маломерно, неугледно, неудобно беше това игрище, с терен от черна сгурия, с тесни съблекални, без трибуни. То отдавна е забравено. Но навремето за него често се пишеше и говореше, то остава част от миналото на футбола в столицата. И част от историята на „Левски“. За това ще ти разкажа нещо за него, драги читателю. За да имаш известна представа за условията в този период.