Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (82)

На какво разчитаха „сините“

Това са факти. Може ли да се твърди, че „сините“ и армейците в ония години започваха борбата при равни условия?

А имаше и още нещо.

ЦДНА имаше всички предимства на привилегирован клуб към МНО, разполагаше с най-добрата материална база у нас и с най-големи възможности, с елитен състав от най-известни футболисти, имаше безрезервната подкрепа на могъщи покровители, запалени по футбола — генерали и партийни ръководители от висок ранг, ръководни футболни деятели, партийни физкултурни функционери.

Срещу всичко това на какво можеха да разчитат „сините“ при скромните възможности на „Левски“? Разчитаха единствено на собствените си сили и дух. И на обичта на хората. И сега се чудя на тяхното самочувствие и дързост, с които излизаха те тогава срещу мощния съперник, излизаха и се бориха докрай. Падаха (на 23.IX.1953 г. претърпяха от армейците рекордната си загуба — 0:5). И побеждаваха (на 17.X.1968 г. извоюваха срещу ЦДНА рекордната си победа — 7:2).

Това, изглежда, не можеха да простят на „сините“ могъщите покровители на ЦДНА — че така дръзко се съпротивляват на хегемонията на „отбора на Народната армия“ и в тази съпротива имат масовата, горещата подкрепа на хората. Питам се сега: това обвинение — „фашистки клуб“, не съдържаше ли то едно признание навремето за безсилие да се сломи по честен начин съпротивата на един съперник, който респектира? Това обвинение и заканата, че клубът ще бъде разтурен, формулирани от генерал Атанасов, зам.-министър — не разкриваха ли те нечии замисли да се използва добре познат по онова време начин за разчистване на пътя? И то когато „Левски“ в цялата своя история е бил клуб на народа. Дали именно огромната му популярност не стана причина да се осуетят тези замисли?